На една майка селянка

………………………………………………

Често му казвай и му повтаряй,
че то ще трябва ниско да лази,
да люби тоя, който го мрази,
че ще работи, оре, копае,
а пък облага не ще познае,
че със потът си други ще храни,
а цяр да нямат негови рани,
че ще да трае се във неволи
и че меса му се щат са голи,
че няма друго що то да чини,
освен да моли, плаче и гине!
Че ще да бъде тръст нехелита,
що я всяк тъпче, чупи и рита,
българин, който нищо не важе
и като червей всяк ще го маже;
тор, който храни, питай нивята,
а всяк го плюе, тъпче с краката!
…………………………………………………
…………………………………………………
То роб ще бъде!… Плачи, невесто!
Ти си родила дете злочесто!…

Будурово (Хасковско), 1875, октомври 15

,

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8373]

Последна редакция: 2008-07-02 12:00:00