Картините ви дивни познати са на мен, те спомени възбуждат свещени тоя ден за дни хвъркати, красни, кога с другари млади като сърни летяхме над бездни, водопади и от хълмите голи ветрищата със вой отнасяха кат плячка далеч калпака мой. Минаха веч години от туй щастливо време. Ала и днес духът ми, кат хвърля всяко бреме, крилат лети, играе в лазура и светлика над твоите обятья, о, планино велика! Аз жадно се опивам с безкрайния ти шир, с живителний ти въздух, с дълбокия ти мир, със твоят вид чудесни, със твойта дива хубост, със твоята свобода и девственост, и грубост, и кат орела диви — твой домакин крилат, аз гордо поглед хвърлям над всичкий долен свят. Берковица, 1880 ,
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Набиране: Надежда Владимирова, Мартин Митов, Словото; Емигюл Османова, Пловдивски университет, септември 1999
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5142]
Последна редакция: 2008-01-29 00:10:00
