Копнеж на един свят

Не предчувствия вещи,
нито опит дълбоки —
мене червекът учи,
че във гроба е края…
Прах бях, съм и ще съм.
Зад прахът що остая?
Сянка, дим, сън и нищо!
Да, под гробния свод
край на всичко. Амин.

Духът

Не, там няма да спръ!
Аз съм дух и не мръ.
Пo е длъг моят път,
по-широк — моят свят.
Аз съм вечно движенье,
твар на преображенье,
скитник, фърлен в света
да върви, да се лута
от лъжа във съмненье
и от мрак в светлина.
Аз ще мина невидим
в поколенья безброй —
нов живот да им дам
за борби, трудове,
за високи летежи,
за безумни ламтенья…
Не, аз няма да мръ.

Богът

Що е гроб? Тъмен кът,
назначен за прахът.
Гробът ли? Аз съм бог —
и безсмъртний не мре.
Но не бог на Мойсея,
на Зорастра, на Буда —
а на Разума чисти,
на великата Правда —
на Напредъка бог.
От столетия много
през всемирни преврати
гоня чудна задача:
тоя свят несполучен
да меня, обновя,
тайний извор на злото
из самата природа
да изскубна насила;
сетний удар да дам
на олтари, тронове,
на съдбата слепешка
да отнема властта,
на човешкий живот —
сфинкс, енигма ужасна —
цел, призванье да дам
и нов свят да създам —
от богове населен.

Пловдив, 1885

,

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Мартин Митов

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8467]

Последна редакция: 2008-07-05 00:00:00