Разходка до Баняса

и с вяра търпеше страшната си чест;
кой в своите скърби сладко се тешеше,
името им само като споменеше,
и всред толкоз мъки, мрежи, изпитни,
нито на миг свойте чувства не мени.
Заветната вяра, дори господ чу го,
едно поколенье връчваше на друго;
на кои в ума си, малки ощ деца,
виждахме със трепет мъжките лица;
за които вечер (о, как сладко беше!)
баба ни във къта, като ни сбереше,
с разкази чудесни душа ни пленеше.

Те идеха стройно и пееха там.
И тяхната песен като в някой храм
се пръскаше гръмко вред под небосвода
и лейше в гърдите мисъл и свобода.
…………………………
И завчас в ума си като в лудория,
кървава и страшна видях България,
покрита със рани, покрита с позор,
че вдига ръце си към синий простор!
…………………………
И кат си представих дългото чернило
и нашто безчестно и скотско теглило,
майчините сълзи, братовата скръб
и на моят татко посинелий гръб…
И кат си преставих тия мъки черни,
ужаси нечути, ядове безмерни,
игото отвътре и срамът отвън,
Перущица в кърви и Батак в огън;
и като изглеждах тез войни отбрани,
тез конници горди, на война призвани
под същото знаме, под същий закон,
от Урал, от Волга, от Двина, от Дон,
борци неуборни, силни и високи,
със сулици дълги, със шашки широки,
с шапки накривени, с развяна коса,
с радост във очите, с песен на уста;
и кат гледах тия силни ескадрони
улани, хусари, войнствени драгони,
на степите дяца, родени за бой,
волни кат небето, буйни кат порой,
и като помислих, че всичките тия
идат да умират зарад България,
и кат си помислих, и като гледах
всичко туй — плаках!

Букурещ, юни 1877

,

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Надежда Владимирова

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4288]

Последна редакция: 2007-11-21 10:00:00

,

1

Дълга сенчеста алея на север от Букурещ.