На децата

Иван ВазовНа децата

Когато ги видях на улицата в Русе, че вървяха в строй, с тояжки на рамената вместо пушки, под бял пряпорец с червен кръст и пееха известната песен „Марш, марш, генералю наш!“

Драго ми е да ви виждам
с тия пушки от дръвца
и на вас не се насищам,
драги, румени деца.

Знамето си гордо вейте,
смело стъпяйте във ред,
        Ах, дечица, пейте,
        стъпяйте напред!

Вашта песен ободрява,
вдига чувствата у нас,
ваший вид ни наумява,
че в голям живеем час.

Малки сте, но пламенейте,
дяци нежни като цвет!
        Ах, дечица, пейте,
        стъпяйте напред!

Вашто име, вашто време
крийше до днес мрак и срам,
но да бъдете големи
никой веч не пречи вам.

В славни часове живейте,
падна турчинът проклет!
        Ах, дечица, пейте,
        стъпяйте напред!

Йоще злото не отрови
на устата ви смеха
и тиранските окови
вие гледате в праха.

Викайте и се гордейте.
Тъй сте хубави наглед.
        Ах, дечица, пейте,
        стъпяйте напред!

Скоро вий, душици прости,
ще пораснете при нас,
ще наякнат ваште кости,
ще сдобийте мъжки глас.

и тогаз ще разумейте,
що най-мило й в тоя свет…
        Ах, дечица, пейте,
        стъпяйте напред!

Ваште батювци при Шипка
се покриха с лаври там:
който храбро в боя припка,
той днес бива пръв, голям!

Както тях и вий ще лейте
кръв за правда и за ред.
        Ах, дечица, пейте,
        стъпяйте напред!

Стъпяйте, войници малки,
с пряпореца ваший бял,
с тия войнствени игралки,
с ваший малък генерал!

С тия чувства да старейте,
с тях гордейте се навред!
        Ах, дечица, пейте,
        стъпяйте напред!

С кръв и жъртви страховити
волен станахме народ,
вий плода ще да вкусите
на столетни мъки, пот.

Но да пазите умейте