и от мене да запазят мрака, в кой на слепи мязат, се стараят с бой и смрът да ме махнат от светът, мен — която не умирам! Колко пъти бях изгнана и запирана, и клана! Колко пъти бита бях ил на пламика горях! Мойта участ е фатална! Затова в таз яма кална чакам друг, по-сгоден час да издам пак моя глас!“ Тази алегорья проста ме тълкува, мисля, доста, прочее, затуй реших във живот спокоен, тих в малки стихове да пея туй, що любя, що милея, да прославям любовта, дражестта и хубостта и ядът си кат успивам, безопасно да изливам мойте чувства и мечти, мойте спомени свети и желанья млади, луди, що страха не щат възбуди, нито ярост пък внуши в докачливите души… Да, мой друже, без боязън от преследване ил казън аз си пея любовта, що огря ми младостта и що в мене пак блещука. Не боя се никак тука от тез строги духове, що във мойте стихове мирни, весели, невинни мисли грешни и безчинни би видели тоя час! Но ще ги попитам аз: що безчинно или скверно, що безбожно, злопримерно има, дето някой смей явно любовта да пей?! Де в това е, питам, злото? Не само ли естеството още като ни роди, в нас туй чувство посади? Що такваз присъда строга? Що ще бърка туй на бога, ако любим с много жар най-прекрасната му твар? Ако с либе сме честити и в блаженството упити? Трябва ли да се отчайм в тез беди, в които трайм, че кат ни за скръб създаде, бог утеха не ни даде?… Ще ли негодува Он срещу самий си закон, в благостта си кой остави името му да се слави?! Не!… Не вярвам никак аз, че туй чувство, тая страст, що челяк от скот отлича, кат го прави да обича… Не! Туй, що е грях ил зло, сладко тъй не би било! И вий, съдници презлобни, що сте днеска неспособни да цените тоя дар най-велик во всичка твар, колко щете ме съдете, колко щете ме плашете с мир на мене непознат, с казън вечна, с грозен ад от фантазий плодовити, с? измислени, открити! Тоз огън неугасим, тоз тартар неумолим, тия бесове рогати, тия чърви, змий крилати, тия мъки, плач и вик, що до тоя ден и миг никой не чу, не видя, зло на мъртвите не правят, а нам само страх задават! И тъй аз ти обясних що си планът измених и приех таз нова вера
