Ясен

Ясен ВасилевЯсен

„И аз разкъсах пръстена

                                — о знам!

и мога вече цял да се разкажа.

Аз изнамерих себе си най-сетне!“

Гео Милев

вълните са понесли                                                 
                времето                         
                        и го разбиват
                                                                в очите без клепачи
                                                                                                        накацали по клоните
слепите очи които растат по Дървото
очите от които змиите утоляват греха
в безкрайна
де — еволюция
де — генерация

д
е
|
л
ю
з
и
я

тялото ми е Дървото
обрасло с гнили
очни ябълки
и змиите пият очите
прогнили проядени от червеи
които дълбаят към отвъд
но засядат в междусвят
където всичко не съществува
и нищото е

молитва или медитация
нищожество съм или съм бог
паметта е нацапана
накъсана и разхвърляна
целта е забравена

homo sapiens т р я б в а да умре

огледало в пещерата е разтрошено на парчета
сенките са разкривени силуети на несъществуващи предмети
разполовени в две природи
светове в светове са пръснати по земята
като дървена матрьошка е
Вселената
като яйце от което се излюпва знанието
като чаша която прелива от живот
като текст без край
като всевиждащо око — стъклено око на поет
което гледа в черно-бяло и провижда вчера утре и днес

но по-добре се вижда без очи

homo sapiens!
приклещен в зодиака
кукли на конци или богове
поети или философи
музи или музика
кълбета прах или капчици вода
молекули или атоми
протони или електрони
думи и делюзии!

21 грама чиста енергия

разшиват се зашитите уста на истината : хиляди пеперуди размахват крила
homo sapiens умира — крещят

крещят
в пещерата
в театъра
и на площада
устите преяли с думи
и си бъркат прилично в гърлата
бълват повръщат
обезобразени безобразни
слова