Така например, още когато се строеше жилището, в което живея, бях заплашван от едно дребно човече с очилца, което поразително приличаше на сатрапа Берия, а иначе се водеше на служба в „Софстройинвест“, че ако в апартамента ми няма парно, няма да приемат блока и хората от блока остават на улицата.
Благодарение на Н.В. Гиньо Ганев разбрах и една голяма тайна за себе си. Без да му мигне окото, той се е подписал под текст, в който първо се казва, че в апартамента ми, по МОЙ каприз, не е изградена парна инсталация, след което тутакси ме хвърля в оркестъра с брилянтното си откритие, че после — видите ли — пак аз собственоръчно съм подписал декларация, че ИСКАМ да стана АБОНАТ на „Топлофикация“!!! И с просто око се вижда, че подобен извод е скаран с логиката за вечни времена!
След тези разкрития на Омбудсмана на Републиката, камък ми падна от сърцето. Кой знае колко народна пара е похарчил горкият, за да стигне до тези парадоксални открития и да ми ги предложи писмено с чувство на изпълнен дълг съвършено безплатно.
Камък ми падна от сърцето и затова, защото най-после разбрах, че АЗ НЯМАМ НИКАКВИ проблеми с „Топлофикация“, а ТЯ ИМА ПРОБЛЕМ С МЕН! Защото трябва да доказва в съда, че аз наистина съм подписал декларация, че искам да стана неин абонат и да ползвам мечешките й услуги. Декларация, която има една дребна неточност:
Кой ме е подписал други ще решават (май някой от съседите, оставени на студено от Вальо Топлото), но очевидно е, че всеки може да го направи след като има ОЩЕ ЕДИН ФАЛШИВ мой подпис — в НОТАРИАЛНО заверен списък, с който абонатите от блока са съгласни да имат парно (как я е заверил нотариусът, без да ме е виждал — той си знае!).
Такива любопитни неща е открил Гиньо Ганев, но е пропуснал една „незначителна“ процедура — да ме пита дали подписите под тези два документа са МОИ. Вместо това той с лека ръка слага автографа си под писмото до мен и ми сервира отново съвършено безплатно категоричната присъда — ДОЖИВОТЕН БРАК с „Топлофикация“ без право на консумация и развод!
И понеже съм късметлия, стрелян заек и известен като шило, което в торба не стои, имах брилянтния шанс отново в предаването „Сеизмограф“, но от 11 април 2009 г., да се изправя очи в очи с друго „светило“, уж защитаващо интересите на потребителите — еврокомисаря Меглена Кунева!
Позволих си да й кажа следното:
Госпожо Кунева, има една държава в ЕС, в която крепостното право не е отменено. Нарича се България и поданиците й със заплахи, рекет и тормоз стават крепостни на една фирма — „Топлофикация“ и са принудени антиконституционно да ползват нейните услуги. Предложих й да спечели правото да бъде наричана (като руския император Александър II — премахнал крепостничеството в Русия) — Меглена Кунева-Освободителката, като по примера му да освободи гражданите на България от крепостничеството на „Топлофикация“.
Без да й мигне окото Кунева излъга в ефир, че Европейската директива (виж горе чл. 13) не се отнася за „Топлофикация“ (въпреки че е производител, доставчик и разпределител на енергия), и тя била извън европейското регулиране. Аз също не съм бил в тази директива (нали не съм доставчик на енергия!) и моят казус (рекетиран, изнудван и тормозен) не може да бъде решен. Така че нямала политическия шанс да освободи българите от игото на парното, но щяла да направи всичко възможно да се направи така, че всеки договор за услуга, включително и моя договор с Госпожа Парно, какъвто аз никога не съм подписвал, да изглежда по друг начин, като така да ползвам конституционното си право сам да определям чий абонат да бъда! (за 16 000 евро заплата толкова!).
Друг е въпросът, че такава възможност отдавна съществува и аз я ползвам навсякъде, освен при парното!
В предаването не остана време, затова сега й казвам нещо, което тя очевидно не знаеше. Първата част на моята сага „Бандитска топлофикация“ вече е прочетена в Европейската комисия от нейния представител г-н Пиебалгс заедно с
Г-н Златков е открил
и тя може да се види от всяка схема на произволно избрана абонатна станция. Енергията се измерва само с общия топломер на входа в абонатната станция. Единствения законен търговски измервателен уред, защитаващ интересите на продавача й. Тази енергия се ползва за две различни потребности. Тръбата, по която се доставя до сградата се разделя на две. Едното разклонение тръгва на дясно (към нагревателя за отопление) и по него тече енергия за отопление, ползвана само през зимата, за нагряване на водата в радиаторите.
Всеки месец Топлофикация издава стотици хиляди данъчни фактури, в които са вписани неверни количествени натурални стойности. Това са
Опасното е за интересите на потребителите, че тези ФАЛШИВИ фактури служат като доказателство, не само пред всички органи на изпълнителната власт, но и в съда и са основание за издаване на изпълнителни листове за принудително събиране на лъжливи „дължими суми“ за неконсумирана услуга.
Според доставчика общата доставена енергия е сбора от двете неизвестни величини. За да се елиминират измамите, трябва да се монтира водомер за ПОСТЪПВАЩАТА от водопровода студена вода и ВТОРИ топломер, който да мери енергията за подгряването й. Тогава от общото количество енергия ще може да се извади вече измерената енергия за топла вода и да се определи енергията за отопление. Това са едни от малкото открития на г-н Златков, с които никой не се съобразява, защото е много по-изгодно да се мамят хората и всички загуби на Топлофикация да се стоварят на техен гръб!
В резултат на това прочитане Европейската комисия започва разследване защо България не изпълнява Директива № 2006/32/ЕО, която цитирах по-горе.
Санкции ще има за страната, но Кунева е спокойна защото няма да ги плаща тя, а населението на България!
И накрая искам да уточня една важна подробност. Със сагата „Бандитската топлофикация“ не решавам личен проблем. Опитвам се като обикновен български писател да изразя общественото недоволство от престъпния казус с парното у нас. Споделям личния си житейски пример, не за да се оплаквам, както някои погрешно смятат, а защото е толкова драстичен и показателен, че никой от засегнатите не би се наел да го оспори!
Като журналист съм правил много разследвания на доста бандитски далавери, а статиите за тях някои хора се страхуваха да ги четат! Правил съм го, правя го и сега, защото смятам, че, като журналист и писател, изразявам общественото мнение безкористно и с чувство, че върша нещо важно за хората! Лошото е, че в днешно време липсва обратна връзка между изказаното обществено недоволство и тези, от които зависи решаването на проблемите. Липсата на чуваемост, на морал и нравственост в тази сфера е опасно