Куклен дом

КРОГСТАД. Ще ви почакам долу.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Да, добре, можете да ме изпратите чак до външната, врата.

КРОГСТАД. Никога не съм бил тъй ненаказано щастлив. (Излиза през вратата за стълбата; вратата между стаята и преддверието остава отворена.)

ГОСПОЖА ЛИНДЕ (поразтребва малко и оправя връхната дреха и шапката си). Какъв обрат! Да, какъв обрат! Хора, за които бих могла да работя… за които бих могла да живея; дом, в който бих могла да внеса щастие и удобство. Но сега трябва да се пипне здраво… Дано дойдат по-скоро… (Ослушва се.) Аха, идат вече. Где са нещата ми? (Взема шапката си и връхната дреха.)

(Вън се чуват гласовете на Хелмер и Нора, в бравата бива завъртян ключ и Хелмер почти силом въвежда Нора в преддверието Тя е облечена в италианския костюм с наметнат върху него голям черен шал, Хелмер е във вечерно облекло, върху което носи отворено черно домино.)

НОРА (още на вратата, съпротивява се). Не, не, не! Не искам у дома! Искам да отида пак горе. Не искам да се прибирам толкова рано.

ХЕЛМЕР. Но… мила Нора…

НОРА. Ах, умолявам те, Торвалд; моля те от цялото си сърце… само един час още.

ХЕЛМЕР. Нито една минутка повече, сладка Нора. Помниш, че така уговорихме! Тъй! Влез в стаята; тук ще се простудиш. (Въпреки съпротивата й въвежда я кротко в стаята.)

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Добър вечер.

НОРА. Кристина!

ХЕЛМЕР. Как, госпожо Линде, толкова късно тук?

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Да, простете, толкова ми се искаше да видя Нора в премяната й.

НОРА. През цялото време ли ме чака?

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Да. За жалост… закъснях. Ти беше вече горе, а аз не исках да си отида, докато не те видя. Хелмер (сваля шала от Нора). Да, разгледайте я хубаво. Струва ми се, че заслужава да я види човек. Не е ли прелестна, госпожо Линде?

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Да, трябва да призная…

ХЕЛМЕР. Не е ли необикновено прелестна? Всички гости бяха единодушни в това. Но ужасно своенравно е… сладкото малчуганче. Какво да се прави?! Ще повярвате ли: трябваше Просто да употребя насилие, за да я измъкна.

НОРА. Торвалд, ще съжаляваш, че неми позволи да остана поне още половин час.

ХЕЛМЕР. Чувате ли, госпожо Линде? Тя танцува тарантелата си, има бурен успех… който беше заслужен… макар че изпълнението беше може би малко прекалено натуралистично, искам да кажа… малко по-натуралистично, отколкото, строго взето, трябва да отговаря на изискванията на изкуството. Все таки главното е… тя има успех, бурен успех. И след това да я оставя още горе? Да отслабя впечатлението? Да пази бог! Взех под ръка моето прелестно малко девойче от Капри… би трябвало всъщност да кажа: моето капризно малко девойче от Капри; една бърза обиколка из залата, един поклон на всички страни и — както се казва на езика на романите — прекрасният образ изчезва. Напускането винаги трябва да бъде ефектно, госпожо Линде. Но невъзможно ми е да накарам Нора да разбере това. Уф, колко е топло тука! (Захвърля доминото на един стол и отваря вратата към стаята си.) Как? Та тук е тъмно! Ах, да, естествено. Простете. (Влиза вътре и запалва няколко свещи.)

НОРА (шепне бързо и задъхано). Е?!

ГОСПОЖА ЛИНДЕ (тихо). Приказвах с него.

НОРА. И?…

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Нора… ти трябва да кажеш всичко на мъжа си.

НОРА (беззвучно). Знаех.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. От страна на Крогстад няма какво да се страхуваш; но ти трябва да говориш.

НОРА. Аз няма да говоря.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Тогава ще говори писмото.

НОРА. Благодаря ти, Кристина; сега зная какво трябва да сторя. Пет! (Хелмер се връща.)

ХЕЛМЕР. Е, госпожо Линде, възхитихте ли й се?

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Да, и искам вече да кажа лека нощ.

ХЕЛМЕР. Толкова скоро? Ваше ли е това плетиво?

ГОСПОЖА ЛИНДЕ (прибира го). Да, благодаря. Нас-малко щях да го забравя.

ХЕЛМЕР. Значи, вие плетете?

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Да, разбира се.

ХЕЛМЕР. Знаете ли, би трябвало повече да везете.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Така ли? Защо?

ХЕЛМЕР. Защото изглежда много по-красиво. Погледнете само: стиснатите мишци… иглите, които се движат нагоре и надолу… има нещо китайско в тая работа… Шампанското, което ни поднесоха, беше наистина блестящо.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Лека нощ, Нора… и не бъди вече своенравна.

ХЕЛМЕР. Добре казано, госпожо Линде.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Лека нощ, господин директоре. (Хелмер я изпраща до вратата.)

ХЕЛМЕР. Лека нощ, лека нощ; надявам се, че ще се приберете спокойно у дома. На драго сърце бих ви… но вие нямате дълъг път.

(Госпожа Линде излиза; той заключва вратата и се връща.)

Най-сетне се отървахме от нея. Ужасно отегчителна особа!…

НОРА. Не си ли много уморен, Торвалд?

ХЕЛМЕР. Не, ни най-малко.

НОРА. Не ти се и спи?

ХЕЛМЕР. Никак; наопаки, чувствувам се извънредно бодър. А ти? Ти на всеки случай изглеждаш уморена и жадна за сън.

НОРА. Да, много съм уморена. Скоро ще си легна.

ХЕЛМЕР. Виждаш ли, виждаш ли?! Значи, все пак беше правилно от мене, че не останахме по- дълго.

НОРА. Ах, всичко, каквото вършиш ти, е правилно.

ХЕЛМЕР (целува я по челото). Сега моята чучулига говори като разумен човек. Я кажи: забеляза ли колко весел беше Ранк тази вечер?

НОРА. Така ли? Весел ли беше? Аз въобще не съм приказвала е него.

ХЕЛМЕР. Аз също почти никак; но много отдавна не бях го виждал в такова добро настроение. (Поглежда я за миг; после се приближава до нея.) Хм… все пак прекрасно е да се върне човек между своите четири стени… съвсем сам с тебе… О ти, възхитителна, прелестна женице!

НОРА. Не ме гледай така, Торвалд!

ХЕЛМЕР. Да не гледам най-скъпото си благо? Да не гледам цялото това великолепие, което ми принадлежи… само на мене, всецяло и изключително на мене?

НОРА (отива на другата страна на масата). Тази вечер не бива да ми говориш така.

ХЕЛМЕР (върви подире и). Тарантелата още ти е в кръвта, виждам. А това те прави още по-прелъстителна. Слушай! Гостите се разотиват вече. (По-тихо.) Нора, скоро цялата къща ще утихне.

НОРА. Да, надявам се.