Куклен дом

НОРА (отмята назад глава и минава из стаята). Не биваше да казваш това с такова превъзходство!

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Така ли?

НОРА. И ти си като другите. Всички вие мислите, че аз не съм годна за нещо действително сериозно…

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Е, е…

НОРА. …че аз не съм извършила нищо в това тежко земно битие.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Мила Нора, ти току-що ми разказа всички свои неприятности.

НОРА. Ах, не… дреболии! Т и х о. Великото — него не съм ти разказала.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Великото? Какво искаш да кажеш?

НОРА. Ти съвсем ме подценяващ, Кристина; а не бива да го правиш. Ти си горда, че толкова дълго и тъй тежко си работила за майка си.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Аз положително не подценявам никого. Но едно е вярно: горда и щастлива съм при мисълта, че ми бе отредено да отстраня донякъде грижите от последните житейски дни на моята майка.

НОРА. Но си горда и при мисълта, че си направила нещо и за братята си.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Вярвам, че имам право на това.

НОРА. Аз също вярвам. Но сега трябва да узнаеш нещо, Кристина. Аз също имам нещо, което ме прави горда и щастлива.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Не се съмнявам. Ала какво искаш да кажеш?

НОРА. Говори по-тихо! Помисли си, ако чуе Торвалд! Той не бива на никаква цена… никой не бива да го узнае, никой освен ти, Кристина.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Какво е то най-сетне?

НОРА. Ела тук! (Притегля я до себе си на софата.) Да, слушай, аз също имам нещо, което ме прави горда и щастлива: аз спасих живота на Торвалд.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Спаси?… Как така опаси?

НОРА. Нали ти разказах за пътуването в Италия. Ако Торвалд не беше отишъл там, той щеше да загине.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Е да, нали баща ти ви е дал необходимите средства…

НОРА (усмихната). Да, така мисли Торвалд, така мислят и всички други; но…

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Но?…

НОРА. Татко не ни даде нито стотинка. Парите набавих аз.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Ти? Цялата тая голяма сума?

НОРА. Хиляда и двеста талера — четири хиляди и осемстотин крони. Какво ще кажеш сега?

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Да, но как ти е било възможно, Нора? На лотарията ли беше спечелила?

НОРА (пренебрежително). На лотарията? (Презрително.) Какво изкуство би било то в такъв случай?

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Откъде ги получи тогава?

НОРА (тананика и се усмихва загадъчно). Хм, тра-ла-ла!

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Все таки не си могла да ги вземеш назаем?

НОРА. Тъй ли? А защо не?

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Не, една жена не може да получи заем без съгласието на своя съпруг.

НОРА (отмята назад глава). Тъй ли? Но ако е жена, която има известни търговски познания… жена, която умее да се справя разумно? Тогава?…

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Не разбирам нито дума, НОРА.

НОРА. Това съвсем не е нужно. Па и съвсем не е казано, че съм взела тия пари назаем. Може да съм ги набавила и по друг начин. (Обляга се назад на софата.) Може да съм ги получила от някой обожател. Когато човек има хубавичка външност, както аз…

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Ти си глупачка.

НОРА. Сега ти си положително безгранично любопитна, Кристина.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Слушай, драга Нора, не си ли извършила нещо безразсъдно?

НОРА (отново се изправя). Безразсъдно ли е да спасиш живота на мъжа си?

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Намирам, че е било безразсъдно, ти, без негово знание…

НОРА. Но той не биваше нищо да знае! Боже мой, нима не можеш да разбереш? Той дори не биваше да знае колко зле беше. Лекарите дойдоха при м е н е и казаха, че имало опасност за живота му и че само престой на юг би могъл да го спаси. Мислиш ли, че изпърво не съм опитала да изляза по друг начин от това затруднение? Казах му колко хубаво би било да можех и аз веднъж, като други млади жени, да замина за чужбина. Плаках и молих, казах му че би трябвало да помисли в какво състояние се намирам, че би трябвало да бъде добър и да отстъпи, и после загатнах, че би могъл да сключи заем. Но тогава той почти се разсърди, Кристина. Каза, че съм лекомислена и че би било негов дълг като съпруг да не отстъпва пред моите настроения и прищевки… така, мисля, ги нарече. Е добре, помислих си газ, ти трябва да бъдеш спасен; и тогава ми дойде на ум този изход…

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Мигар твоят мъж не узна от баща ти, че парите не са от него?

НОРА. Не, никога. Татко умря точно по това време. Бях решила да го посветя в цялата работа и да го помоля да не издаде нищо. Но понеже той беше толкова тежко болен на легло… За жалост, не беше вече нужно.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. И по-късно ти не се довери никога на мъжа си?

НОРА. Не, за бога, как си го представяш? На него, който е толкова строг в тия неща! А освен това… Торвалд с неговото мъжко самочувство… колко неприятно и унизително би било за него съзнанието, че ми е задължен за нещо. Това би разбъркало напълно взаимните ни отношения. Нашият хубав, щастлив дом не би бил вече такъв, какъвто е сега.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Никога ли няма да му кажеш?

НОРА (замислена, с лека усмивка). Да… може би по-късно някой ден… след много години, когато няма да бъда вече толкова хубава, колкото съм сега. Искам да ти кажа само: когато Торвалд няма да държи толкова на мене, колкото сега; когато вече няма да му доставя радост, че танцувам нещо пред него и се костюмирам и декламирам. Може би ще бъде добре тогава да имам нещо в резерва… (Пресича се.) Ах, глупости, глупости, глупости! Това време няма никога да настъпи! Е, какво ще кажеш за моята велика тайна, Кристина? Не съм ли годна и аз за нещо? Впрочем, трябва да ми повярваш, че тази работа ми Създаде много грижи. На истина не ми беше лесно да посрещам винаги своевременно задълженията си. Защото трябва да знаеш, че в търговския живот има нещо, което наричат тримесечни лихви, и още нещо, което се казва погашение; а парите винаги се набавят тъй ужасно трудно. Виждаш ли, трябваше да пестя, гдето можех, на всяка крачка и стъпка. От парите за домакинството не можех да отделям почти нищо, защото Торвалд трябваше да живее добре. Децата също не можех да оставя да ходят лошо облечени; каквото ми се дава за тях, мислех аз, трябва действително да изразходвам за тях. Сладките, мили деца!

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Тогава навярно е трябвало да се отказваш от своите собствени нужди, бедна Нора?

НОРА. Да, естествено. Аз бях най-лесно досегаема. Всеки път, когато Торвалд ми даваше пари за нови дрехи и други такива работи, аз никога не изразходвах повече от половината; купувах винаги от най- евтиното и най-простото. Истинско щастие е, че всичко ми стои тъй добре и Торвалд, следователно, не забелязваше нищо. Понякога обаче ми ставаше много тежко, Кристина, защото наистина е божествено да ходиш хубаво облечена. Нали?

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Да, разбира се.

НОРА. Тъй, а освен това имах и други приходни Източници. Миналата зима имах щастие да получа огромна писмена работа. Заключвах се и пишех всяка вечер до късно през нощта. Ах, понякога бях тъй уморена, тъй уморена! Но въпреки това беше безкрайно забавно да работя така и да печеля пари. Изглеждах сама на себе си мъж.

ГОСПОЖА ЛИНДЕ. Колко можа да погасиш по тоя начин?