- 1
- 2
— Таквоз нещо е света — говореше Ерофим, — на, падна… и умира…
Комура духна и под ноздрите му позапраши. После подигна само клепачите си и погледна Ерофима. Ерофим също го загледа, стана и като клекна до самата му глава, взе да натиска една коричка хляб между стиснатите му зъби и говореше:
— На, на, хапни си… Хапни си да видишкак ще ти стане добре. Ще ти доде силица. На, Комур, на, хапни си…
А с другата си ръка го гладеше по челото. Галунка стисна очи, разплака се и избяга към къщи.
Заваля дъжд. Валя цяла нощ, светка се, гърмя. Никога сякаш не беше се изливало толкова вода на земята. Наоколо се чуваше само тътен от гръмотевиците и вода, която шурти, тече — навсякъде текнаха реки. На сутринта беше тихо — слънце и всичко измито, светнало, зелено.
Болестта по добитъка изведнаж се прекрати, като че нещо я пресече с нож. Нито един добитък не се разболя вече. И Галунка често се питаше: кое помогна срещу болестта? Новият огън на турчина ли, лекарството на доктора ли, което забъркваха в ярмата на добитъка, или дъждът? Но, което и да беше помогнало, опасната болест си отиде и от нея остана само един спомен като от страшен сън.
Болестта не беше прилепчива (тъй беше казал докторът) и леша на Комура го извлякоха и оставиха на поляната. Цяла неделя кучетата ядоха и се давиха там. После додоха и орли — черни, големи. Те стояха настрана и не се помръдваха, като вкаменени. Кога да хвръкнат, прибягваха с широки крачки, пригьрбени, с разперени грамадни крила, и тежко се подемаха.
След месец-два между зелената трева се белееха само костите на Комура. Големият гръден кош, с извита ребра като дъски, с дълбока коруба, приличаше на скелета на някой разрушен кораб.
Информация за текста
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Набиране: екип на abc дизайн или Мартин Митов
Публикация
Йордан Йовков, „Събрани съчинения в шест тома“, Том трети; „Български писател“, С. 1977. Под общата редакцията на Симеон Султанов.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7841]
Последна редакция: 2008-05-23 08:00:00
- 1
- 2
