Друг свят

Когато след малко двамата приятели отидоха да видят кобилата, за която Дочкин беше разказал, намериха я станала, изправила се на нозе, едва се крепи, но цяла политнала по посока към стадото коне. Нататък бяха насочени ушите й, нататък гледаха очите й — тия очи, които Дочкин знаеше. Попристъпи, препъне се и пак пристъпи. Изведнъж тя се спря, изпръхтя и се отърси, като че беше се отъркаляла.

— Ще оздравя — каза хергеледжията. — Нищо не й е.

И наистина, кобилката наведе глава и започна да пасе, бавно, по малко, но пасеше. А очите й все гледаха към другите коне.

Дочкин се зарадва. И тъй като кобилката се силеше да върви напред, той каза на коняря:

— Не отивай надалеч. Повърти се тъдява.

— Знам, дядо Илия, знам. Самичка няма да я оставим.

По едно време конярят, както гледаше кобилката, извика:

— Че тя била от нашта хергеля бе, дядо Илия. Ето дамгата на хълбока й.

Той се обърна, потърси нещо с очи измежду конете и каза:

— Виждаш ли оная кобила там, дорестата, с голямата грива? Тя е майка й. Хъм… сега разбрах защо се отпусна тъй изведнъж. Гледай си работата, не е на чуждо място тя!

* * *

След десетина деня Дочкин, възседнал кобилката, влезе като хала в двора на Темелковия хан и скочи, като че беше млад и като че никога не бяха го болели колената.

— Как я изцери? — питаше Темелко, — И ти си се поправил. Да не си бил при Халила, джераха? Дочкин мълчеше.

— Или с билки я лекува? Кажи де! Я виж какъв си се зачервил.

Дочкин въздъхна и нищо не каза. Но като си тръгна към дома, той се обърна и каза:

— Я чуй ма, Темелко, да я продадеш по-скоро. Ще умре добичето, ако го държиш на тия плочи…

,

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Иван Иванов, Елина Мирчева или Мартин Митов

Публикация

Йордан Йовков, „Събрани съчинения в шест тома“, Том втори; „Български писател“, С. 1976. Под общата редакцията на Симеон Султанов.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7884]

Последна редакция: 2008-05-24 13:00:00