Допълнителна примамка

сега Хенри шокиран забеляза, че ушите му са заострени.

Най-после езикът му се размърда:

— Да не сте… не, не може да бъде…

— Мистър Баал? Естествено не. Аз съм просто един от неговите представители, макар че в случая „търговец“ е по-уместен термин.

Последва дълга пауза. После Хенри попита:

— Значи душите… и на двама ни?

— Естествено — каза мистър Крул. — Не смятате ли, че условията са достатъчно изгодни, за да имаме основателни претенции и към двете души? Е, какво ще кажете, сър? Ще се споразумеем ли?

Хенри започна заднишком да отстъпва към вратата. Джанис също, макар и не така пъргаво.

Мистър Крул философски сви рамене.

— Тогава ще се видим по-късно — каза той.

Хенри последва Джанис в апартамента и затвори вратата.

— Не мога да повярвам — каза той. — Не мога да повярвам, че това се е случило.

— Случи се — каза Джанис. — Още усещам вкуса на пуканките. Ти просто не искаш да повярваш, това е всичко. Страх те е да повярваш.

— Може и така да е…

Джанис приготви вечерята и след като се нахраниха, седнаха във всекидневната и изгледаха предаванията „Стрелба“, „Вражда“, „Стреляй по тях, Хенеси“ и новините на стария си очукан телевизор, който бяха купили като се ожениха преди две години, смятайки да изкарат с него, докато могат да си позволят по-хубав. След новините Джанис приготви пуканки в кухнята, а Хенри отвори две бири.

Пуканките бяха загорели. Джанис запуши устата си още след първата хапка и бутна купичката си настрана.

— Знаеш ли, аз почти съм убедена, че си заслужава — каза тя. — Представи си — трябва само да завъртиш едно копче и можеш да имаш пуканки, когато си поискаш, без да изпуснеш нито едно предаване!

Хенри я погледна втрещено.

— Ти се шегуваш!

— Може и да се шегувам, но до гуша ми дойде от изгорели пуканки и смущения в образа. И освен това кой ли ще ти даде един милион долара?

— Ще огледаме утре следобед — каза Хенри. — Сигурно има и други марки освен „БААЛ“ с вградени автомати за пуканки. Ако сме достатъчно упорити, може и да намерим.

Но не намериха. Тръгнаха да търсят веднага след края на работното време във фабриката за закачалки на панталони. Оказа се, че телевизорите с вграден автомат за пуканки неизбежно носеха марката „БААЛ“ и ги имаше само в новите магазини за електроуреди, които като че ли бяха изникнали за една нощ, заедно с мистър Крул.

— Чудна работа — каза един продавач в последния от старите обикновени магазини, които посетиха. — Днес вие сте петдесетата двойка, която пита за телевизор с вграден автомат за пуканки. Никога не съм чувал за подобно нещо!

— Ще чуете — каза Хенри.

Тръгнаха печално към къщи. По улицата профуча товарен камион. Прочетоха големия надпис с червени букви — БААЛ. На платформата се друсаха три новички телевизионни шкафа и трите малки прозорчета на автоматите за пуканки проблясваха на лятното слънце.

Те се спогледаха и после бързо извърнаха очи…

Когато стигнаха вкъщи, видяха камиона паркиран пред техния блок. Два от телевизорите вече ги нямаше и в момента бутаха третия по съседната алея към товарния асансьор. Когато стигнаха на техния етаж, видяха как бутат телевизора по площадката и постояха на вратата, за да разберат за кого е.

— Бети и Хърб! — ахна Джанис. — Никога не съм предполагала, че те…

— Хм! — каза Хенри. — Сега стана ясно колко струват.

Влязоха си в къщи и Джанис приготви вечерята. Докато се хранеха, чуха шум навън и когато погледнаха, видяха, че на площадката бяха донесли още един телевизор марка „БААЛ“.

На следващата сутрин донесоха още три на същия етаж, а когато Джанис, вече приготвила закуската, погледна през прозореца, видя два товарни камиона на „БААЛ“ на улицата и пет-шест шкафа на алеята на товарния асансьор. Даде знак на Хенри да се приближи и той отиде до прозореца.

Тя посочи камионите.

— Обзалагам се, че вече сме единствените в целия блок, които все още си приготвят пуканки в кухнята. Мистър и мисиз Неандерталски — това сме ние!

— Но поне собствените ни души все още ни принадлежат — не съвсем убедено каза Хенри.

— Да, сигурно си прав. И толкова ще е хубаво за разнообразие да си приготвяме пуканките във всекидневната. И при това такива хубави пуканки…

Изкараха мъчителен ден във фабриката. На връщане минаха покрай магазина на мистър Крул. Пред него имаше голяма опашка, а витрината, където все още стояха телевизорите-макети, предназначени да привличат купувачи, беше украсена с нов надпис:

Фирмата се закрива — не изпускайте последната възможност да притежавате телевизор с автомат за пуканки!

Джанис въздъхна.

— Ние ще сме единствените — каза тя. — Единствените в целия град, които си приготвят пуканките в кухнята и гледат любимите си предавани на телевизор от каменния век!

Хенри не отговори и тя се обърна, но него вече го нямаше. Той стоеше в края на опашката и й махаше да отиде при него.

Мистър Крул сияеше. Той посочи двете места, отбелязани с малки точици, и Хенри и Джанис се подписаха с треперещи от нетърпение ръце. После Хенри попълни улицата и номера в графата им „адрес“ и подаде договора на мистър Крул.

Мистър Крул му хвърли един поглед, после се обърна към дъното на магазина.

— Хенри и Джанис Смит, сър — извика той. — „Айбид стрийт“ 111, тук.

Едва сега те забелязаха високия човек. Той стоеше в дъното на магазина и записваше нещо в малък червен бележник. От пръв поглед личеше, че е бизнесмен, и нямаше нужда от втори, за да се разбере, че е преуспяващ бизнесмен. Беше облечен в елегантен пепелявосив костюм и носеше модерни очила с рогови рамки. Косата му беше черна, но започваше да се прошарва по слепоочията. Когато забеляза, че Хенри и Джанис го гледат с широко отворени очи, той първо се усмихна топло, а после се изсмя. Това беше странен смях. „Ха-ха-ха-ха! — продължи той, а после рязко взе по-нисък тон: — Хо-хо-хо-хо!“

— Между другото — им говореше мистър Крул, — ако все пак ви попаднат един милион долара, трябва да ги приемете, дори и да не можете да ги изхарчите. И още нещо — ако ви се отдаде възможност да спечелите един милион долара, трябва да се възползвате от нея. Всичко това е включено в договора.

Джанис едва се въздържа да не се изкикоти от нервно напрежение.

— Кой, по дяволите, ще ни даде на нас един милион долара?

Мистър Крул се усмихна, но после се намръщи.

— Понякога не мога да разбера хората — каза той. — Ами нали ако бях се обърнал направо към нашите клиенти като представител на мистър Баал и им бях предложил чисто нов телевизионен приемник, или дори един милион долара за техните души, те щяха да ми се изсмеят в лицето. Ако искаш да успееш днес, независимо с какъв бизнес се занимаваш, трябва да предложиш допълнителен стимул. Е, лека нощ, сър.

Високият човек си тръгваше. Като чу думите на мистър Крул, той спря на вратата и се обърна.