Из „Дъжд по перваза“

12–13.02.1983

задушлив
димен боклук
на думите

ноември 1984

твоята китка в хладината на среброто

20.04.1984

о колко боли да помниш така

20.04.1984

още един изяден
от пустотата
ден

08.04.1982

времето с теб —
все настоящо
то просто е
винаги е

02.05.1984

студено ми е за цял живот

1984

даже кусурите
на това което обичаш те радват
а може би
точно кусурите са по-остри от всичко

1984

да пуснеш пръсти в тъканта на звуците

30.12.1984

нежен укор в до минор

30.12.1984

настроена от звуци тишина
несетно изпраща
моите
стъпки

04.01.1994

тъмнеещ