превито, откривайки като идеална мишена гръбнака и бъбреците. Едно наръгване ще предотврати борбеността на шопара, преди тя да се е заловила за работа.
Стръвницата чувства момента: сега или никога. Отблъсквайки вратата, тя се втурва устремно към шопара, донякъде сепната от бързината на реакцията при обръщането му. Но вече няма време за мислене; тя влага всичко от себе си в това замахване и стоварва острието на ножа си върху него.
Връщайки се по-късно назад, Флин знаеше, че точно това обръщане му бе спасило живота. Ако не бе променил положението си, нападателката му щеше да забие ножа между лопатките му. Неминуемо смъртоносен удар и във всички случаи достатъчен, за да го остави безпомощен на пода в банята.
Вместо това, той пое удара върху дясната си ръка, високо горе, при което студената стомана разпори подплънката на рамото на сакото му и, срязвайки бицепса му, се плъзна по раменната кост, преди да се отдръпне. Ударът го зашемети и нажежено до бяло кълбо от болка взриви рамото му.
Той залитна, хлъзгайки се в локва кръв — неговата собствена или на Сара? — докато най-после се подпря на умивалника. Осакатената му ръка се вдига, за да блокира следващия удар, преди съзнанието му да бе успяло да подаде команда за това. За момент бе забравил за пистолета, борейки се да спечели малко дистанция от неприятеля.
Някаква жена, само това можа да разбере, която съскаше насреща му, когато той спря втория й удар и усети нови изригвания от болка в гърдите си и отстрани, Флин беше изненадан, че изобщо можеше да движи ранената си ръка, още по-малко пък да я използва, за да се отбранява, но изглежда че отчаянието му даваше сила. Той погледна раменната си артерия, от която изтичаше животът му, чудейки се дали е прободена или прерязана, преди да ритне нападателката си в слабините.
Тя пое удара с твърдото си бедро и политна назад, надавайки силен рев. Флин се мъчеше да напипа пистолета с изтръпналите си пръсти, когато тя го нападна отново. Лишен от избор, той тръгна да я посрещне, като сниши главата си и се извъртя надясно, при което здравото му рамо я блъсна в основата на ребрата. Ножът пропусна целта си, но разкъсвайки плът и тъкан, изтръгна тънка парлива болка от гръдния му кош, докато той я отблъсна назад.
Тя политна, скимтейки, загуби равновесие, подхлъзвайки се в кръвта и той я видя как падна. Сега беше моментът да свърши с нея, ако беше годен да го направи, но Джоузеф се възползва от възможността и прекрачи вратата на банята, поемайки назад през хола към дневната на Сара, към външния свят. Зад него се чуваха накъсани ругатни и шумолене, докато противникът му се мъчеше да се изправи на крака.
Флин чу приближаването й, извъртя се, за да я, посрещне фронтално, надавайки вик, който излезе по- слаб, отколкото планираше, поради липса на въздух. Ножът летеше към лицето му и Джоузеф вдигна ръката си — лявата, — за да го отблъсне с чисто рефлективно движение. Стори му се като магия, когато острието се вряза в отворената му длан и излезе от другата страна между кокалчетата му, лепкав от кръв.
Той инстинктивно сви пръстите на ранената си ръка около дръжката на ножа ведно с юмрука на нападателката му. Тя му нанесе прав удар в гърдите и се опита да измъкне ножа, но Флин не искаше да го пусне, отговаряйки й с удар отдясно. Движението му беше тромаво и слабо, но кокалчетата на ръката му се отбелязаха върху бузата й, сякаш някой я беше цапнал с баданарка, потопена в кръв.
Жената-звяр тръсна глава и отвърна с ритници, нанасяйки два бързи удара в слабините на Джоузеф и за малко пропускайки да го улучи в тестикулите, го притисна до близката стена. Главата му се блъсна в гипс и той се учуди на камбанния звън, който дойде сякаш от всички страни едновременно.
Флин се отблъсна от стената и се хвърли срещу нападателката си, принуждавайки я да политне назад и да загуби равновесие. Това имаше ефект дотолкова, доколкото тя се отказа от ножа си и го остави да стърчи от ръката му, като междувременно прояви достатъчно бързина и го ритна в лицето, преди да се отдръпне още по-назад, вън от обсега му.
Той дърпаше лявата страна на изцапаното си с кръв сако, чувствайки допира на дръжката на ножа в ребрата си, като се опитваше също да достигне пистолета с дясната си ръка, когато жената също извади свой пистолет и го насочи в лицето му. Флин се хвърли настрани и куршумът изсвистя във въздуха и улучи някаква кана на масичката за закуска, докато той търсеше някакво прикритие, гърчейки се на пода с окървавени колена и ръце, преди тя да е успяла да стреля повторно.
Поне проклетите камбани бяха млъкнали, обезсърчени да се състезават с пулса, който бумтеше в главата му. Флин знаеше, че канапето е най-добрият му шанс, прикритие, което щеше да го спаси, докато направи още един последен опит да извади автоматичния си пистолет. Съзнаваше, че няма начин кучката да не го убие с третия или четвъртия си изстрел.
Вторият й изстрел беше прибързан и небрежен и мина на сантиметри от Флин, който се беше притиснал към пода. Куршумът потъна в гипсовата стена. Вратата пред него отдясно изведнъж се отвори и той видя част от поляната и автомобилната алея, които нямаше надежда да стигне, преди неговата нападателка да го застреля.
Някой връхлита през вратата, приклякайки в бойна поза за стрелба. Чертите му са затъмнени от блясъка на слънцето зад него. При това силуетът му е познат.
Пистолетите изгърмяха едновременно. Нейният с тънко пукане като пръсващи се сърца, а другият проехтя като артилерийско оръдие между стените на дневната. Флин се опита да брои изстрелите, но се отказа, когато те започнаха да отекват в мъглявото пространство между ушите му.
Някаква сянка се е навела над него, твърде едра, за да е жената. Чува се познат глас, който подхожда на грубото му лице.
— Господи, Джо.
— Банята — той се задавя, когато се опитва да произнесе името на Сара.
— Успокой се. Аз ще погледна.
Сянката се отдалечи, миг по-късно се върна отново, коленичейки на кървавия килим близо до лицето му.
— Звъннах на 911 — рече Мартин Танър, люлеейки нежно в ръце главата на приятеля си. — Дръж се, няма да чакаш много.
— Ние харесваме усамотеността си тук, нали знаеш — отвърна Флин.
Усмихваше се, когато сенките дойдоха и закриха лицето на колегата му.
Епилог
Първият път, когато Мартин Танър се опита да влезе при Флин в интензивното отделение, сестрите го отпратиха, като му дадоха да разбере, че съвсем не са впечатлени от документите му на агент от ФБР. Вторият път той донесе кутия шоколадови бонбони, които старшата сестра прие с благодарност, но също му показа вратата. Късметът му се усмихна на третия ден. Докторът определи състоянието на Джоузеф като задоволително и така го отърва от пазачите и Танър влезе спокойно.
Стаята беше малка и чиста, с телевизор на стената срещу леглото на Джоузеф. Флин не изглеждаше много добре, но малко по малко цветът на лицето му се връщаше.
— Два дена не искаха да ме пуснат — каза Танър и седна на един стол.
— Чух за бонбоните — отвърна Флин. — Тук не вземат подкупи.
— Сега ли ми го казваш?
— Все пак, мисля, че си се сприятелил с нея.
— Приятно ми е да го чуя.
— Какво стана, Марти?
— Ами, Джо, не знам дали…
— Искам да чуя всичко.
— Добре тогава. Името на престъпницата е Патриша Трейси Джигър, на двайсет и четири години, родена в Калифорния, неомъжена. Проверихме документацията на Петоски и открихме, че е ходила да се лекува при нея през последните две години. Изглежда, че не й е помогнало.
— Продължавай.
