— Защо?
— Не знам.
— Приливи.
— Какво значи прилив?
Охо, рекох си.
— Ще се опитам да ви обясня. Земната луна има почти две хиляди мили в диаметър и е постоянно обърната с едната си страна към Земята. Представете си, че слагате два камъка на Луната — един в най- близката до Земята точка и един в най-отдалечената.
— Добре.
— Е, не е ли очевидно, че ако тези камъни бъдат оставени сами на себе си, те ще се разлетят един от друг? Те се намират на две различни концентрични орбити, като едната е почти на две хиляди мили във вътрешността на другата. И въпреки това тези камъни са принудени да се движат с една и съща орбитална скорост.
— Този, който е отвън, се движи по-бързо.
— Правилно. Значи има такава сила, която се опитва да разкъса Луната на парчета. Гравитацията обаче запазва нейната цялост. Докарайте Луната достатъчно близо до Земята и въпросните два камъка просто ще се разлетят в различни посоки.
— Разбирам. Значи този прилив се е опитал да разкъса кораба ви. Оказал се е достатъчно силен да откъсне ускорителните кресла от опорите им, въпреки жизнеосигуряващите системи на кораба.
— И да смачка един човек. Представете си: носът на кораба е бил само на седем мили от центъра на BVS-1. Опашката е била на стотина фута по-далеч. Ако бяха оставени сами на себе си, щяха да тръгнат по съвършено различни орбити. Главата и краката ми се опитаха да направят същото, когато се доближих достатъчно.
— Разбирам. Да не си сменяте кожата?
— Какво?
— Забелязах, че на някои места сте изгубили външната си покривка.
— О, това ли? Получих слънчево изгаряне от светлината на звездите.
Двете глави се зяпнаха за миг една друга. Дали това отговаряше на гнусливо потреперване? Кукловодът рече:
— Депозирахме остатъка от вашето възнаграждение в банката на Успяхме!. Някой си Зигмунд Аусфалер, човек, блокира сметката, докато не ви бъдат изчислени данъците.
Това се очакваше.
— Ако сега говорите с репортерите, като им обясните какво се е случило с кораба на Института, ще ви платим десет хиляди звездачки. Ще ви ги дадем в брой, така че ще можете да ги използвате незабавно. Много е спешно. Плъзнали са слухове.
— Докарайте ги тук — и добавих, сякаш току-що ми беше хрумнало:
— Мога също да им кажа, че вашият свят няма луна. Това сигурно ще си струва да се напише в бележка под черта.
— Не разбирам — само че двете дълги шии се бяха дръпнали назад и кукловодът ме наблюдаваше като чифт питони.
— Ако имахте луна, щяхте да знаете какво е прилив. Нямаше начин да не знаете.
— Дали ще проявите интерес към…
— … един милион звездачки? Направо ще бъда очарован. Дори бих подписал договор, ако в него е написано какво крием. Е, приятно ли ви е да ви шантажират?
Информация за текста
© 1966 Лари Нивън
© 1995 Кънчо Кожухаров, превод от английски
Larry Niven
Neutron Star, 1966
Сканиране, разпознаване и редакция: Венцислав
Публикация: Сборник „Светове“, издателство „Офир“, 1995 г.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2803]
Последна редакция: 2007-04-21 08:02:33
1
Пет милиарда градуса по скалата на абсолютната температура (по скалата на Келвин); по тази система 0 градуса = –273,16 градуса по Целзий.
2
Авторът навежда на мисълта, че в бъдеще американските аптеки още повече ще променят своето първоначално предназначение. Сега в тях се продават освен лекарства дребни стоки, книги, списания. Във времето, описано от него там ще може да се намери космически кораб.
3
В оригинала (Cecil the Seasick Sea Serpent) също има алитерация (повторение) на началните съгласни. Вероятно се иронизира слабостта на американската журналистика към алитералните заглавия.
4
Процион е двойна звезда в съзвездието Малко куче.
5
Скоростта, която трябва да достигне изстреляното или хвърленото тяло, за да се освободи от определено гравитационно поле. За Земята втора космическа скорост е около 11 200 метра в секунда.
6
В оригинала – Q.E.D. (лат.) – „което трябва да се докаже“.
