военноиндустриален комплекс. Тази структура се нарича «Наблюдателен съвет към Министерския кабинет на СССР». Макар че не той се подчинява на правителството, а то на него. Но самите членове наричат съвета «Вече» — дали по аналогия с Новгородското вече[8], или е нещо друго, не знам. Макар че Новгородското е било създадено да изразява народната воля.
Келнерката донесе «телешко на грил», с което за минута прекъсна монолога на Кирин.
— Нашата вина е тъкмо тази, че всички ние, повече или по-малко овластени, не умеем да използваме властта си в името на народа. Даваме им възможност, разбираш ли, да се възползват от плодовете на седемнайсета година.
— Прощавай, но кои сме «ние»? И кои са «те»?
— Номенклатурата. Говоря и за държавния апарат, и за военнопромишления комплекс, и наказателните органи. Много е бил прав, който е нарекъл този ужасен мастодонт «военнополитически комплекс». Тъкмо той превръща страната ни във военна свръхдържава. От многобройни примери стигнах до извода, че нашият комитет, партията и отбраната вече не могат да намерят общ език със собствения си народ. И никога няма да намерят. Прекалено много се разминават пътищата им. При това неизбежно — така са програмирани. И знаеш ли кой е дробил цялата тази попара? Не се ли досещаш? Сталин и Берия. — Кирин с интерес погледна Меркулов. — Изглеждам ти луд, нали? Този комплекс е програмиран само да брани системата, да разпалва война. Той е противник на всичко градивно и съзидателно. Търся съюзници за борбата с това зло. Търся хора, които упражняват някаква власт. Като тебе, Костя. Наблюдателният съвет към Министерския кабинет, така нареченото «Вече», е, от една страна, част от системата, а, от друга, се превръща в самостоятелно действащ орган и за превземане на властта не пренебрегва и най-нехуманните методи. Включително терор.
— Как така, да не би Министерският съвет да се занимава с тероризъм?!
— «Вече»-то има право да гласува смъртна присъда на всекиго. Дори на президента. На тебе и на мене. Заедно или поотделно. Едновременно или по различно време. Присъдата не подлежи на обжалване. Никой никога няма да научи за нея.
Меркулов разтри с двете длани страните си, сякаш беше измръзнал — имаше този тик при силно вълнение.
— И ти знаеш как можем да разкрием това «Вече»?
— Ще ти дам човек. С него можеш да говориш както с мен. Между другото, не съм чувал за никакъв Бес, кой ли е пък този «боец»? Андрюха обаче може и да знае. Той е моят човек, казва се Андрей Викторович Борко. Запомни телефона, нищо не записвай. Ще кажеш, че си приятел на Вава?. Ударението на второто «а», както на бразилската футболна звезда. Ще кажеш: така и така, продавам хубава спинингова въдица, вносна. И няма страшно дори ако телефонът му се подслушва. Непременно да споменеш «спининг». Каквото и да ти отговори, ще го чакаш на Беларуската гара, втори перон. Той по някакъв начин ще ти съобщи часа, ти ще разбереш. Веднага ще го познаеш — косата му е сресана съвсем гладко на път. Борко ще ти даде някои сведения. Ти ще ги обработиш, имам предвид юридически. И ще предадем информацията в Белия дом. На Елцин, не на Буш.
— Кога е най-удобно да му се обадя?
— По всяко време от осем вечерта до осем сутринта. Можеш и веднага. Както разбирам, положението ви е напечено.
Меркулов си погледна часовника:
— Ако е удобно, наистина да му се обадя веднага…
— Грязнов? Изпуснахме Транин. Адресът беше верен. Спирка Хотково. Изчезнал е с колата в неизвестна посока… с детето. Видял го съседът от клозета си. Десетина минути сме закъснели.
— Завардихте ли шосетата?
— И питаш? Слава, Слава…
— Какво «Слава, Слава»?
— Това, Слава, да не крещиш, защото така или иначе сме по петите му и колата ни е добре известна. Нощес ще го пипнем. Само че знаеш ли…
— Хайде бе, майната ти? Говори по-живо!
— Знаеш ли, че прякорът на Транин е Огняря?
— Още малко и започвам да стрелям по свои!
— «Огняр» на жаргон е педал.
— За толкова години все съм го понаучил! Какво каза?
— Същото. Да не би нещо с момченцето…
— Давай веднага номера, марката, всякакви отличителни знаци на колата… стар фолксваген… «Каравел»… Номер — не се знае. Цвят? Не бях чувал за «побеснял крокодил»… Не ми е до шеги, приятел. Люляков ли? Тоя съсед май люляк е сънувал. Добре, все едно в тъмното надали чак толкова ще нацедим цвета. Веднага се включвам в издирването, дай ми вашите маршрути…
Лейтенант Василий Монахов вече два часа страдаше пред монитора, като се мъчеше да открие как са изчезнали от компютъра данните за затворника Валерий Транин с прякор Огняря. Вратата рязко се отвори и майор Грязнов с овладян глас рече от прага:
— Зарежи тия глупости, Вася, ами да тръгваме. Ще караш. Вземи си оръжието.
40
Главният прокурор на Москва много спокойно говореше с жена си, Ирина чуваше всичко, но не можеше да разбере за какво става дума. Знаеше едно: трябва да изчезне оттук, да намери телефонна кабина — не смееше да използува телефона до себе си и да съобщи на Романова, че Кеша е в Подлипки, барака осемнадесет по шмендефера. Минаха десет минути, петнадесет…
Трябваше да използва момента и да бяга. Не, ще зареже и касетофона, и папката с нотите, само чантата, там са й парите, иначе не може дори да се обади в Москва. Боеше се, че ще я спре охраната — нали там беше останал паспортът й — но по дяволите паспорта!
— Къде ма, курво? Ей сега като разкажа на Едик какви ги вършите тук с Валя, мисли му! Ще те оправи той едно хубавичко!
От страх, че ще бъде задържана, няма да успее да избяга, Ирина истински заплака и заговори с хлипане през сълзите:
— Манечка, мила, аз не съм курва, аз съм учителка, моля ви, помогнете ми, отворете ми вратата, много ви моля, Манечка. Така ме е страх от нея, от вашата Валя…
— Че какво търсиш тогава у нас?
— Да я уча на пиано, а тя взе да ме пипа и искаше да ме съблече гола…
Ирина малко по малко се увлече в ролята си и гледаше да бие на жалост.
— Ами що се целувахте? — продължи разпита Маня. — И не съм ти никаква Манечка, а Мария Антоновна.
— Ох, Мария Антоновна, ама вие сте сестра на другаря Зимарин? А Валя ви нарече слугиня.
— Кучка лагерна! Ще й дам аз една слугиня! Вече взела и за жени да се облизва, че мъжете ги оправи от край до край! Едик е
— Моля ви се, никога!
— Тя самата Валя я направи тази дупка, отвънка хич не си личи. Ще хванеш през гората покрай брега и щом стигнеш шосето, гарата е вдясно.
Меркулов се озърна. До телефоните автомати в залата на метрото не се очертаваше никой и нищо съмнително. Той прикри слушалката с вестник, разтегна си устата и каза с жабешки глас:
