Започнали сте да създавате нелегалната организация «Вече» преди много-много години с пари, спечелени с убийства на невинни. Пред вас е Константин Дмитриевич Меркулов, чиято майка сте убили собственоръчно заради дребни бижута. Та как се казвате сега, Михаил Кирякович Дробот?
Меркулов се хвана за сърцето, спря втурналия се към него Турецки и извади нитроглицерина от джоба си.
— Защо… как така…
— Ами той никак не се е променил, само е остарял и се е спаружил за тези трийсет и пет години. Веднага го познах, добър физиономист съм. А като започна да си потърква носа ето така, с дланта отдолу нагоре, вече съвсем се убедих.
Беса сложи ръка на гърдите си и заговори бързо, толкова бързо, че вече не можеха да го спрат:
— Да, Дробот съм, Михаил Кирякович И какво от това? Какво знаете вие за мен, жалки същества? И как смеете да ме съдите? Кои сте вие?! Да не съм ограбвал за себе си? Богатството е вятър — аз спечелих неограничена власт и тя е най-важното.
Влезе Романова и се спря изненадана. След нея дойдоха Борко и Гончаренко. Само Вася още свещенодействаше пред екрана, а Грязнов седеше до него като истукан и спеше с отворени очи.
Като се възползва от секундната пауза, Турецки попита:
— И какво направихте със «златното» куфарче на Берия, след като през петдесет и шеста убихте подполковника от Държавна сигурност Федотин и го изгорихте жив в Тайнинка?
— А, той не умря, само се чална. Посещавах го в болницата. Нищо не помнеше. Какво съм го направил? Каквото трябва. Мои — чувате ли, — мои пари има на влог във всички чужди банки! Това лайно Крючков на колене ми лази, както преди него лазеха и други и ще продължават да лазят. Ако поискам, ще ги позлатя, ако искам, ще ги съсипя. Вие сега нямате какво да ядете, а при мен цяла армия се къпе в злато.
Меркулов гледаше седналия пред него неспокоен старец и не успяваше да го съчетае с образа на майчиния си убиец, който беше градил във въображението си десетки години. Беше се заклел, че ще убие Дробот със собствените си ръце, и можеше да го направи още тук, беше готов да отговаря пред закона за възмездието, но вече знаеше, че няма да го направи. Нищожна твар, която се хвали с властта си над председателя на КГБ! Колко пък е нищожен тогава самият шеф на Държавна сигурност!
— Защо ви трябваха тези дискети, Дробот? — попита Шахов.
— Как защо? Но вие не гледате с нашите очи, не можете да ни разберете. Говоря за нас, истинските патриоти. Не искам перестройка, не искам Горбачов. Не искам и вашия Елцин също. Защо ли? Защото не мога да гледам как равнодушно унищожавате, по дяволите, нашата руска родина, нашата свръхдържава. Това, към което ни води Горбачов в съзаклятие с Елцин, то е по-страшно от всякакви заговори на ЦРУ и НТС[14]. Към разрушение, ето накъде ни водят те и всички вие, псета долни! Пука ви, че американците и ционистите действат по план за съсипването на нашата руска империя, нашата свръхдържава. Но аз няма да допусна анархия. Няма да допусна да дойде краят на нашата многонационална държава. Няма да позволя да бъде разрушена нейната сила и мощ! Няма да допусна, господа демократи! Щипна ли куфарчето, всички ви ще строя мирно!
— Но няма да го бъде, Дробот, нищо повече не очаквай освен затвор, там ще си пукнеш!
Романова плю и вдигна телефона да извика дежурните.
Грязнов се пробуди от дрямката и се огледа — видя само сиви стени без прозорци и метална врата, заключена отвътре с много особена брава.
— Имам нес кафе в кабинета, ще донеса и топла вода — каза той и стана да отключи.
Но само след минута рижавата му глава отново се появи от коридора.
— Момчета — закрещя той, — седим си в този мавзолей, а навън е пълно с танкове! И бронетранспортьори!
Всички скочиха, но Грязнов влетя в стаята, като че ли носен от ураган, превъртя се във въздуха и падна възнак. Вратата бавно се отвори цялата, на вратата се изправиха десет-петнадесет момчета с петнисти униформи и калашници в ръка — командосите на КГБ.
— Стой! Не мърдай!
— Какво става, момчета? — промълви Романова и разпери ръце, сякаш искаше да закрие всички зад гърба си.
Чу се изстрел. Шура изохка и взе да се свлича надолу, хванала рамото си. На вратата стоеше Красниковски с все още димящ пистолет. И тогава, без да мисли за нищо и като се проклинаше, че не беше взел пистолета, Турецки му се нахвърли и двамата се запремятаха по пода.
— Не стреляйте! — викна изпод него Красниковски.
Командосите щяха да се оттеглят, но разбраха, че Красниковски дава заповедта само от страх за собствения си живот. Един излезе напред и изкомандва:
— Всички да залегнат на земята, дискетите дайте тук!
Но Грязнов вече се беше надигнал и без да се мери, стреля в най-близкия, онзи изпусна автомата, падна на колене, после рухна на пода. Той стреля пак и пак, но ръката му с пистолета вече беше простреляна от куршуми. Изруга, притисна ранената ръка до стомаха си, изпусна пистолета.
С неочаквана пъргавина Беса-Дробот се мушна под металната маса на принтера. Един от въоръжените младежи пусна цял откос и металната грамада погреба навеки Мишка Киряк. Гончаренко хвана забравения бастун на Мойсеев и с всичка сила цапардоса втория командос.
Меркулов и Шахов се мъчеха да повдигнат тежкото тяло на Шура Романова, а тя само повтаряше «нищо, нищо, няма нищо».
Други двама командоси откъснаха Турецки от подполковника, веднага му сложиха белезници и избутаха тримата — с Грязнов и Гончаренко — в ъгъла, където вече седеше на стол Шура, бяла като платно, и до нея стояха невъоръжените Меркулов и Шахов.
— Властта в страната се поема от Държавния комитет по извънредното положение! От името на ГКЧП сте арестувани! — заяви Красниковски.
— Вася, «Кобилицата»! — извика Борко.
Монахов с разтреперани пръсти натискаше клавишите. Автоматен откос направи Борко на решето, уцели Монахов, кръвта му заливаше компютъра, а той все още натискаше клавишите, докато на екрана не се изписа «КОД КОБИЛИЦА УНИЩОЖЕН». Монахов се усмихна на екрана с последната си усмивка.
Епилог
«Здрасти, Алексей!
Пиша ти във Франкфурт, където сега, както разбрах от телеграмата, отразяваш състезанията по лека атлетика, без да се отбиеш у дома. Извинявай, че не отговорих на писмата ти от Япония, но знаеш ли, тук от 19 до 21 август стана малка каша на високо ниво. Може би поради твоята адска, както се изразяваш, заетост в областта на спортната журналистика не си обърнал внимание на такова незначително събитие. В такъв случай ме извини и този път, че те занимавам, губя ти времето и те откъсвам от твоите работи.
Впрочем спомням си, че винаги си ни молил да ти записваме разни историйки, които да използваш в гениалните си творения, и щедро заплащаше в рубли сюжета. Нямам претенции за хонорар и мога да ти разкажа една историйка гратис.
Ти изчезна от Москва, като остави бившата си жена и сина си на моите грижи точно в момента, когато „тази патка“ (цитирам) се забърка в мръсната история с трупа. Приятелю, винаги ти е било криво, че на Ника й липсва интелект и смелост. И непрестанно търсеше тези качества у други жени. Изглежда, най- после си ги открил в неограничени количества у последната си избраничка, както става ясно от позата й по бикини на снимката, която ми изпращаш.
Но случаят „Ника“ не е толкова безнадежден. Накратко казано: тя спаси човечеството от Трета световна разрушителна атомна война.
