non plus ultra (нон плус ултра) — не повече оттатък т. е. предел, зад който не може да се откаже прен.: нещо съвършено, ненадминато.
non possimus (нон посимус) — не можем (израз на отричане или на съпротива срещу предявено искане).
non potest bene geri res pubblica multorum imperiis (нон потест бене гери рес публика мулториум империис) — държавата не може да се управлява добре, когато мнозина заповедват.
no pudere dicere quod non pude est centire (нон пудере дицере квод нон пуде ест центире) — не се срамувам да изкажа това, за което не се срамувам да мисля (Виргилий).
non qui parum habent, sed qui plus cupido pauc per est (нон кви парум хабент сед кви плу купидо паупер ест) — не този, който има малко но който иска да има повече, е беден (Сенека).
non sibi, sed patriae (нон сиби сед патрие) — не за нас, а за нашето отечество.
Non quam diu, sed quam ben vixseris refert (нон квам диу сед квам бен виксерис реферт) — не е важно колко време, а колко добре си живел.
nun qua itur, sed qua eumdur est (нон ква итур сед ква еумдур ест) — не през где се минава, а през где требва да се мине.
non quis, sed quid (нон квис сед квид) — не кой, а какво, т. е. не лицето, а делото.
non scit vox missa reverti (нон сцит вокс миса реверти) — казаната дума не се връща вече.
non scholae, sed vitae discendum (нон скхоле сед вите дисцендум) — требва да се учим, не за училището, а за живота.
non sibi, sed omnibus (нон сиби сед омнибус) — не за себе си, а за всички.
nosce te ipsum (носце те ипсум) — познай себе си! (латински превод на прочутия старогръцки надпис гноти сеавтон върху храма на Аполона в Делфи).
nota bene (нота бене) — забележи добре, т. е. обърни внимание! — Съкратено се пише: N. B.
novissima verba (новисима верба) — най-нови, т. е. последни думи. Употребява се обикновено за означаване на последните думи на умиращ.
nulla regula sine exceptione (нула регула сине ексцепционе) — няма правило без изключение.
nunquam non paratus (нунквам нон паратус) — никога неприготвен.
nulla dies sine linea (нула диес сине линеа) — никакъв ден без ред, т. е. не пропускай ден, без да извършиш нещо!
nullum magnum ingenium sine mixtura dementiae fuit (нулум магнум ингениум сине микстура деменцие фуит) — не съществува голем талант без доза от лудост (Сенека).
nulla tempestas magna perdurat (нула темпестас магна пердурат) — нито една голяма буря не трае дълго време.
nullus agenti dies longus est (нулус агенти циес лонгус ест) — за трудолюбието нито един ден не е дълъг.
nullum tam impudens mendacium est, ut teste careat (нулам там импуденс мендациум ест ут тесте кареат) — никоя лъжа не е тъй безочлива, както тази, за която няма свидетел.
nunc aut numquam (нунк аут нумквам) — сега или никога.
nunc est bibendum (нунк ест бибендум) — сега трябва да пием! (израз на Хораций по повод на победата при Акциум. Употребява се фамилиарно като покана за чествуване голям или неочакван успех).
nunquam, ubi diu fuit ignis, deficit vapor (нунквам уби ду фуит игнис дефицит вапор) — никога не липсва дим там, дето дълго е имало огън.
nunquam aliud natura, aliud sapientia dicit (нунквам алиуд натура алиуд сапиенциа дицит) — никога природата не говори едно, а мъдростта друго.
nunquam periculum sine periculo vincitur (нунквам перикулум сине перикуло винцитур) — никога опасността не се побеждава без опасност.
nutritur vento, vento restinguitur ignis (нутритур венто венто рестингуитур игнис) — огънят се подхранва и гаси от ветъра.
obsequium, amicos verita odium parit (обсеквиум амикос верита одиум парит) — угаждането създава приятели, истината — неприятели.
oderint, dum metuant (одерит дум метуант) — нека ме мразят, стига да се боят. Израз на латинския трагически поет Аций — цитиран от Цицерон. — Може да служи за девиз на деспотическите и мнителни владетели.
odi profanum vilgus (оди профанум вилгус) — мразя простия народ (Хораций).
odi sapientem, qui sibi ipsi non sapit (оди сапиенцем кви сиби ипси нон сапит) — мразя мъдрец, който за себе си не е мъдрец.
odium est ira inveterata (одиум ест ира инветерата) — омразата е застарял гнев.
officium damno esse haud decet praestantibus (официум дамно есе хауд децет престантибус) — услугата не бива да е във вреда на този, който я прави.
oleum perdidisti (олеум пердидисти) — прахосал си маслото, т. е. изгубил си времето. (Древните се осветявали с дървено масло и казвали за едно лошо съчинение, че авторът му напусто е изразходвал маслото си, докато го напише).
omne ignotum pro magnifico est (омне игнотум про магнифико ест) — всеко нещо, което не познаваме, считаме го за чудесно. (Великолепен афоризъм на Тацит).
omne nimium nocet (омне нимиум ноцег) — всеко излишество (всеко прекалено) вреди.
omne principium grave (омне принципиун граве) — всеко начало е трудно.
omne vivum ex ovo (омне вивум екс ово) — всека жива твар произхожда от зародиш. Афоризъм на английския биолог Харвей).
omne nimium vertitur in vitium (омне нимиум вертитур ин вициум) — всичко прекалено се превръща в порок.
omnia bona bonis (омниа бона бонис) — всички неща са добри за добрите.
omnia mecum porto (омниа мекум порто) — всичкото си богатство нося със себе си. — Отговор на гръцкия мъдрец Биас към неговите съграждани, които, като бягали от родния си град Приен пред настъпващите войски на Кир и били претоварени с дрехи и вещи, се чудели, че философът не носел нищо със себе си. — Той искал да каже, че истинското богатство се състои в мъдростта.
omnia si perdas, famam servare memento! (омниа си пердас фамам серваре мементо) — ако всичко изгубиш, гледай да запазиш доброто си име.
omnia sunt incerta, cum a jure discessum est (омниа сунт инцерта кум а юре дисцесум ест) — всичко е несигурно, когато човек е отстъпил от правото.
omnia vincit amor (омниа винцит амор) — любовта всичко побеждава.
omnis amans amens (омние аманс аменс) — всеки влюбен е безумен.
omnis dies velut ultimus ordinandus est (омнис диес велут ултимус ординандус ест) — всеки ден требва да се разпределя така, като че ли е последен.
omnis homo mendax (омнис хомо мендакс) — всеки човек е лъжец.
omnium rerum mors est extremum (омниум рерум морс ест екстремум) — от всички неща смъртта е последното.
