извини, но поне не беше доживял да му отнемат родината, заради която умря.
На другия ден, когато целият клас седеше по местата си, затихнал в тържествено мълчание, и учителят, господин Рац, замислен, с тържествени крачки се изкачи на катедрата, за да им припомни с приглушен глас в дълбоката тишина за Ерньо Немечек и за да ги помоли на другия ден в три часа целият клас да се събере на улица „Ракош“ в черни или поне в тъмни дрехи, тогава Янош Бока се втренчи в чина пред себе си и за първи път детската му душа започна да се просветлява от догадката какво всъщност е животът, на който ние всички сме неуморни ту горестни, ту весели слуги…
Информация за текста
© 1906 Ференц Молнар
© 1970 Катя Каменова, превод от унгарски
Ferenc Molnar
A Pal utcai fiuk, 1906
Сканиране, разпознаване и редакция: И. Хр., 2009
Издание:
Ференц Молнар. Момчетата от улица „Пал“
Издателство „Народна младеж“, 1970
Редактор: Георги Крумов
Художник: Иван Кирков
Художествен редактор: Асен Старейшински
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13862]
Последна редакция: 2009-10-10 14:30:00
1
Блокада (нем.) Б.пр.
2
Лодкаров. Б.пр.
