неразбираем архаичен език. Вдига машинално десница и ето, Марцел се оттегля сигурен, че командирът му ще стори необходимото.
Когато остава сам, Квинт Флак се обляга отново на скалната издатина, усеща, че не ще издържи, че този звук го убива. Откачва меча си от бедрото и той безшумно се търкулва на пясъка. Коленичи, с усилие закрива главата си с ръце и пада, докоснал с устни солената вода.
На по-малко от петстотин метра, безшумно — никой не е дал тревога — бързата флотилия на келтите стига брега и пиратите бързо слизат на сушата.
Те прекосяват ивицата с тръстиките и тичат по брега. Слънцето вече се скрива зад хороизонта. Няколко минути още и ще стигнат до лагера на кохортата, ще го атакуват с изненада и ще унищожат изплашените до смърт воини. После ще изтребят и другите флотилии, които чакат по-далеч, ще се втурнат срещу римските кораби, които ще бъдат вече в пламъци, когато здрачът се превърне в нощ. Лабиен и Цезар не ще се завърнат никога от набега в обширния зелен остров.
4 306 години
след настъпване на новата ера
Ксау мислено повтаря мнемонически зададените заповеди относно плана „3 Б“, който следва да изпълни веднага след като товарният космически кораб „Зевиус“ се установи до кулата за слизане на малкия земен космодром „Мир“. Преди шестнадесет часа тя бе на Диалфа, малка планета от четвъртия външен пояс на мъглявината Андромеда — планетата, на която обикновено отиват Ксау да прекарат полагащите им се след всяка работна смяна сто и осемдесет часа почивка.
Но всяка Ксау знае, че тези 180 часа почивка могат да бъдат винаги прекъснати, ако дойде заповед, защото службата на Ксау е важен механизъм на политическата и военна система на извънслънчевите планети.
Една Ксау е като всички други: от другарките й я отличава само едно число, което дори и тя не знае. То изразява честотата на вълната, на която всяка Ксау получава заповедите на службата, към която се числи, Службата за сигурност на „Системата“. Всяка Ксау е така устроена, че да се подчинява безпрекословно на заповедите, да ги възприема, сякаш, подчинявайки им се, се подчинява на свободната си воля. Никаква заповед не може да учуди една Ксау и не е имало Ксау да не се покори.
Когато стъпва на Земята — за пръв път в живота си, — тя няма време да възприеме никакви особени впечатления. Чрез приемателя, вграден над дясното й ухо, пристигат последните разпореждания на службата и Ксау е погълната от тях. По-късно връзката ще бъде прекратена, за да се избегне всяко възможно засичане.
Ксау е възприела новия си вид — видът, който придобиват стариците на вселената, които отиват на Диалфа, за да се подмладят, и станали отново двадесетгодишни, пристигат на Земята, за да изпитат с мъжете на древната планета отново намерената свежест на своите сетива. Ксау търси сега един мъж, който сигурно ще повярва на новата й самоличност, определен мъж, който службата й е отредила съобразно с тайнствените си проекти, за да упражни върху него възможностите, с които разполага една Ксау.
Приемателят набива в ухото й сигнала за максимално внимание — винаги е така, когато една акция започва. Малкият космодром е почти безлюден, тъй като на него спират само търговски товарни кораби: Мир не е климатична станция и тук не идват жени от Земята. Това е причината да бъде избран Мир, защото именно тук и в стотиците други Мир, запокитени във все още обитаемия пояс на планетата, пристигат жените, подмладени на Диалфа, самоизмамвайки се, че срещат мъже, които не ги очакват, мъже, които пребивават в Мир не за почивка и развлечение, а по служба. Така те си въобразяват, че срещата е изключителна и „различна“.
Сигналите не дават възможност на Ксау да отдели повече от няколко секунди за такива разсъждения: всъщност това не е важно за нея, защото ще срещне един мъж, а да среща мъже, да ги обича и да ги кара да я обичат, дори за ден или час, това влиза в занаята й. Но за нея, както и за всяка Ксау, всяка среща е винаги изпълнена с вълнение като първата любовна среща в живота: Ксау са устроени точно така. В противен случай, ако занаятът би й станал навик и сърцето й не биеше усилено сега, когато търсеше този, когото трябваше да намери, тя не би била никаква Ксау.
Среща го късно следобед. Не е много млад — може би от дълго време не е ходил на Диалфа, за да премахнат бръчките му.
Планът „3 Б“ е съвършен като всеки план, изготвен от службата. В Мир Маркус очаква да мине на другия ден неговият товарен космически кораб. Срещата с Ксау е съвсем случайна — така вярва Маркус и не би могъл да мисли друго. Би ли могъл да знае, че вчера вечерта в автоматичния ресторант на космодрома в напитката му е бил сервиран съвсем малко радиоактивен кобалт, който не му е причинил абсолютно никакво смущение? Приемателят на Ксау улавя слабите излъчвания на кобалта, когато тя минава край Маркус. Сигналът на службата автоматично се прекъсва и Ксау разбира, че този е човекът, когото трябва да срещне.
Отдавна е преминал моментът на здрача, когато Ксау и Маркус прекъсват разходката си в обширната брезова гора край Мир. Върховете на високите стари дървета се поклащат на вятъра. Маркус се навежда нежно към Ксау и леко я целува. Ксау отговаря на целувката.
Планът „3 Б“ е в пълен ход: сега тя трябва да внимава, трябва всичко да запомни, за да го предаде по- късно на службата, когато радиовръзката с ръководството се възстанови. Това, което Ксау трябва да запомни, е едно уравнение, неразбираемо за нея. Маркус ще й го каже несъзнателно, когато, кой знае след още колко целувки под брезите, тяхната любовна нощ ще се изпълни.
Такава е задачата, такава е работата на една Ксау. Преди хиляди години техните древни предшественички, жриците на Мая, бяха открили този способ, за да изтръгват от ума на мъжете най- скритите мисли заедно с екстаза на сетивата им. Но Ксау не знаят, че имат толкова древни и знатни предшественички в техния особен занаят на любовници-шпионки.
Когато обаче целувките стават по-пламенни и всичко е пред прага на изпълнението, неочаквано Ксау забравя плана „3 Б“ и службата. В мозъка й е проникнало нещо, което, изглежда, идва от други времена и изтласква от него всичко съществувало преди: „Системата“, службата, нарежданията, дълга.
Към емоционалния заряд, спътник на екстаза, и към засилващите се удари на сърцето — това се дължи на естествената й нагласа на съвършена Ксау, която я кара да счита сега, както и винаги преди и след този случай, че прегръща бленувания мъж — се прибавя нещо ново: един звънлив, влудяващ звук, който поради различната си мощност не избухва в мозъка й, както при Квинт Флак, и не я замайва до смърт, както става в същия този миг с римския пълководец. Не я зашеметява, а напротив, поражда в нея съвсем нови чувства, обещава й любов, каквато тя наистина никога не е изпитала, защото досега е преживявала винаги всяка прегръдка като една Ксау. Металическият и същевременно мек звук я увлича и й се струва, че тялото й е отнесено в тинесто море, а в очите й блести ослепяващо слънце.
Уравнението не ще бъде открито и никаква мярка не ще бъде взета за отбрана на службата и „Системата“ срещу бунта на Земята. Защото уравнението, което Ксау не изтръгна от Маркус, съдържа формулата на нови оръжия и мига, в който ще бъдат употребени. Затова „Системата“ ще бъде пометена, а историята променена.
