ще отбягват тази жена. Изгнание и за абата. Всички да отбягват този свещеник.
— Не! Не! — изпищя Елизабет. — Къде ще отида?
Никой не й отговори и Глен я завлече навън от стаята.
— Кошмарът свърши завинаги — прошепна старият Терил. Отецът впери очи в Магнъс и Йона. — Видях бялата светлина със зеления лъч в центъра, светлината, която щеше да спаси Магнъс. Това бяхте вие, Аздис Йона. Двамата спечелихте спокойствието си. Грижете се за него… и за детето. — После безшумно излезе от стаята.
Йона не си направи труда да накара Магнъс да се върне в леглото. Направо нареди да й донесат гореща вода, парчета плат и игли, за да превърже току-що получените рани.
Магнъс я притегли до себе си и разгледа внимателно раната на ръката й.
— Спес, първо се погрижи за нея.
Спес кимна.
— Да, милорд.
— А ще се омъжиш ли за брат ми?
Младата жена се изчерви силно, но когато Кенет се засмя, тя се съгласи:
— Да, милорд.
— Добре. А сега прегледай жена ми и виж дали детето е добре.
Йона изгледа намръщено съпруга си.
— Мислех да го запазя в тайна за известно време.
— Нямаше да можеш. Много добре познавам фигурата ти. Скоро новината ще обиколи владенията ни и най-добрите жени ще се грижат за теб.
Принцесата го стрелна гневно е очи, при което някои от войниците, останали в стаята, се подсмихнаха. На сутринта всеки човек от клана щеше да знае, че Синклер очаква наследник.
Спес и Марта се засуетиха около Магнъс и Йона и не след дълго раните им бяха превързани. Прислужниците набързо подредиха стаята, после всички излязоха и двамата останаха насаме.
Магнъс притисна Йона до гърдите си и я взе в обятията си.
— Почакай! Ранен си и трябва да внимаваш.
— Раните не ми причиняват болка. Единствено би ме заболяло, ако те изгубя. Бих се измъчвал цял живот. За малко наистина да те изгубя. Проклета да е Елизабет!
Йона сложи ръка на устата му.
— Забрави за нея. Тя изчезна от живота ни.
Магнъс забеляза замисленото й изражение, докато галеше устните му с пръсти.
— Какво има?
— Струва ми се странно, че на съда смятах Скийн за предателя, който се е продал на Килдър. Но истинският изменник е бил Кормак. Изобщо не предполагах, че може да е той.
— Хич не ми се искаше това да е истина — отбеляза Магнъс и целуна пръстите на ръката й.
— Магнъс, днес един от войниците на дядо ми каза, че той иска да ме види. Затова го поканих в замъка Синклер.
— Добре. Надявах се да го направиш. За разлика от сина си, Ензло Скийн е почтен мъж.
Постави я на току-що оправеното легло, застлано с карирани завивки в цветовете на рода Синклер, за да ги топлят в студените нощи.
— Май Елизабет се надяваше, че интересът ми към теб ще отслабне. Но дори аз не подозирах колко много ще те обикна. — Като забеляза сълзите, бликнали в очите й, той се усмихна. — Бременността те е разнежила, скъпа принцесо. — Засмя се, когато тя свенливо кимна, и смъкна ризата й, за да я целуне по гърдите.
Йона с въздишка придърпа главата му.
— Не мога да повярвам, че ще имаме дете. Това не те ли изненада?
— Не, скъпа, бях убеден. От любовта ни ще се родят още деца.
— О, Магнъс, недей да храниш такива надежди… Целуна я, за да прекъсне възраженията й, легна до нея, но внимателно се облегна на лактите си.
— Няма да се счупя — пошегува се тя, — нито пък на детето ще му стане нещо. — Жадуваше да го докосва, затова пламенно го придърпа към себе си. — Бясна съм, че ме изостави сама с мъката ми през всичките тези месеци. Забранявам ти да го правиш отново.
Да забраниш нещо на един Синклер! Дори Малкълм не смееше да го стори. Въпреки това той само се усмихна. Любовта ги повлече като буря в морето и те на драго сърце се понесоха заедно е нея.
Епилог
Любовта побеждава всичко.
В замъка Синклер цареше оживление. Слънцето вече залязваше, но господарят от ранни зори сновеше като черен облак, защото жена му още не можеше да роди. Никакви молби от страна на Марта и Спес не успяха да го изгонят от стаята на родилката. Колкото повече жена му се мяташе от мъчителните родилни болки, толкова повече състоянието му се влошаваше.
След като всичко мина благополучно, той коленичи до леглото на Йона, любувайки се на малките бебета, които лежаха върху гърдите й. Бяха две!
— Много са малки — пресипнало каза той на жена си.
— Марта твърди, че пращят от здраве. Момче и момиче. Истинско чудо е!
— Нещата при теб винаги са по-трудни, Аздис Йона, принцесо на Исландия. Повече няма да ме плашиш така. Забранявам ти.
— На твоите заповеди, съпруже — прошепна тя, доволна, че тялото й беше олекнало, но твърдо решена да има още деца от Синклер. — Обичам те.
— Ти си моят живот, Йона, моята Лунна красавица. — Долепи устни до белега на лицето й, най- любимото му място. — Никога няма да ме напуснеш, скъпа моя. Никога няма да го позволя.
— Винаги ще бъда е теб, любими — сънливо прошепна тя. — Ти си моята съдба.
Всички телесни и душевни рани бяха забравени през този ден в земите на Синклер. Сърцата на хората се изпълниха с радост и щастие и всички весело празнуваха.
Информация за текста
© 1992 Хелън Митермайър
© 1994 Николай Христозов, превод от английски
© 1994 Виктория Калчева, превод от английски
Helen Mittermeyer
Princess of the Veil, 1992
Сканиране: ???
Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2009
Редакция: maskara, 2009
Издание:
Хелън Митермайър. Лунна красавица
ИК „Хермес“
