кръвта му да бушува във вените. Сребристите му очи станаха пепелявосиви, когато усети пламъци на разпалено желание да пълзят нагоре по гърба му.
— Искам да поговоря с тебе — изрече той с дрезгав глас и внезапно пресъхнало гърло.
И без да чака покана, влезе в стаята и затвори вратата зад себе си.
С протестен вик Кейси грабна робата и я метна на раменете си.
— Не може ли да почака до сутринта?
— Не, заминавам за Сидни още на разсъмване. Двамата е Робин се надяваме да се срещнем с губернатора и да поговорим за несправедливото отношение на Корпуса на рома към освободените. Блай е почтен човек и съм сигурен, че ще помогне с каквото може.
— Добре — каза Кейси намръщено. — Но какво е толкова важно, че не може да почака до сутринта? — Кършейки нервно ръце, тя погледна към затворената врата, а после пак към Деър. — Моля те, побързай, чакам Марта да се отбие.
— Марта вече спи, никаква светлина не се вижда под вратата й. Не се тревожи, Кейси, никой няма да ни смущава.
Думите му не успяха да разпръснат съмненията, които се таяха у нея. Тя не вярваше на Деър. И нещо по-лошо, не вярваше на себе си. Той беше прекалено красив, прекалено самоуверен и й въздействаше по начини, с които тя не знаеше как да се справя.
— Нещо лошо ли съм направила? — запита Кейси, пожелавайки си той да каже бързо за какво е дошъл и да си върви. — Да не би готвенето ми да е незадоволително, господин… Деър?
— Само Деър, Кейси, няма нужда от „господин“. И да, направила си нещо. Накара ме да те искам. Прекалено силно. Не мога да спя нощем.
Седмици наред копнежът по Кейси беше кипял скрит у него и Деър най-накрая беше стигнал точката, в която нищо друго освен действието не би могло да излекува болестта му. Тази нощ беше погълнал достатъчно ром, за да разкрие на Кейси желанието си.
— Какво? — ахна тя, сигурна, че не е чула добре. — Какво каза?
— Искам да се любя с тебе, Кейси, Още от момента, когато погледът ми се спря на тебе, между нас пламна нещо. Погрешно сметнах, че това, което съм почувствал към тебе, е антипатия, но не след дълго разбрах, че то няма нищо общо с чувствата ми. Беше нещо много по-различно от обикновена неприязън. Колкото повече мислех над взаимното ни привличане, толкова повече разбирах, че единственият начин, по който мога да се откъсна от тази странна зависимост е да се любя с тебе и да те изкарам от себе си веднъж завинаги.
— Ти си полудял! — извика Кейси, изплашена от неумолимата решителност, изписана по лицето му. — Нямам намерение да… да се любя с тебе.
Отговорът й като че ли го развесели и една усмивка смекчи чертите му.
— Кейси, ще излъжеш, ако отречеш, че ти въздействам по същия начин, както и ти на мене. Не знам какво е, не знам дали това привличане си има име, но със сигурност знам, че те искам.
— Това е невъзможно! — възрази разгорещено Кейси. — Ти не си показвал нищо друго освен презрение към мене, още от първата ни среща. Как смееш така спокойно да заявяваш, че искаш да се любиш с мене? Господи, Деър, какъв човек си ти?
— Човек, обсебен от красотата на една опитна жена. Ти си тук вече няколко седмици и никой мъж не е влязъл в леглото ти. Не ми отказвай този шанс да те махна от мислите си. Няма да те разочаровам, Кейси.
— Ти си… ти си… невъзможен! — изсъска Кейси, отстъпвайки една крачка назад. — Намери друга да утолиш жаждата си. Сигурна съм, че Мег няма да има нищо против.
— Да, но аз не искам Мег. Искам тебе. Ти сигурно си ме омагьосала, за да ме накараш да го призная. Думите на Робин днес ме принудиха да осъзная какво искам от тебе. Искам да прочистя кръвта си от тебе, Кейси. Освободи ме от тази магия, за да мога да живея отново.
— Деър, аз не съм те омагьосвала. И… и не искам да… да се любим. Моля те, върви си.
Кейси беше сигурна, че това е някакъв лош сън и тя скоро ще се събуди, за да установи, че се намира в леглото си. Всички мъже ли бяха такива като Деър? Или той беше изключение? Тя знаеше, че той е уникален в много отношения, но не го беше смятала за луд, докато не нахлу в стаята й с невъзможни изисквания.
— Няма да се откажа, Кейси — заяви Деър и изведнъж посегна, за да я сграбчи през кръста. — Мога да те накарам да ме искаш. Не съм нечувствителен към женските чарове. Държеше се достатъчно приятелски с Робин, защо не и с мене?
Арогантните му думи разпалиха пламъчето на гнева, което тлееше в гърдите й. Да не би да я мисли за курва? Това, което му трябваше в действителност, беше незабавно отрезвяване.
— Деър, аз не съм…
Думите заседнаха в гърлото й, когато той я дръпна към мощните си гърди и прилепи уста към нейната в целувка, силно лъхаща на ром.
Тя се задъха, когато горещата му целувка тръгна от устата към скулите, а после към една точка точно зад ухото… сякаш всяко игриво докосване оставяше белег, който щеше да трае вечно. Той отново плени устата й, насилвайки устните й да се разтворят. Беше изгаряща, изяждаща целувка, почти оскърбителна, а тя беше беззащитна пред насилствената му атака.
— Можеш ли да отречеш, че ти въздействам? — запита той, когато най-накрая вдигна лице. Когато тя отказа да отговори, той я разтърси леко. — Кажи ми.
Кейси никак не искаше да си го признае, но въпреки гнева й Деър я привличаше по начин, който никога не беше смятала за възможен.
— Не… не мога да отрека.
Следващата му целувка беше изследваща, търсеща, събуждаща в нея огън, който я накара да се притисне до гръдта му. Той доволно се засмя, когато разкопча горните копчета на нощницата й и я свали от едното й рамо, оголвайки малката, съвършена гърда. Изстена високо, когато нежната плът набъбна и розовото й връхче се отърка в търсещите му пръсти. Кейси с нарастваща паника усещаше как твърдото доказателство за желанието му се притиска към корема й.
— Може да си убийца и курва, но те искам. Борих се със съвестта си достатъчно дълго и се уморих.
Желанието се вихреше като течен огън във вените му.
— Ти си пиян! — нападна го Кейси. Думите му й подействаха като студена вода, плисната в лицето й. — Говориш неща, за които ще съжаляваш утре сутринта. Няма нищо между нас, само взаимна неприязън.
— Възможно е — съгласи се Деър, опитвайки се да освободи другата й гърда от тънката материя на нощницата.
Беше толкова възбуден, че това, което тя говореше, нямаше никакво значение за него.
Призовавайки на помощ цялата си воля, за да устои на магията на ръцете и устните му, както и на собственото си разпалващо се желание, Кейси се дръпна назад, опирайки ръце в гърдите му.
— Няма да се възползваш от мене, Деър Пенрод. Грешиш за мене, ужасно грешиш. Не ми трябва мъж, а ако ми потрябва, ти последен ще узнаеш.
Изненадан, Деър отстъпи, оставяйки Кейси да мине като фурия покрай него и да изхвръкне от вратата, преди той да се сети какво да прави. Без да знае накъде отива, тя изтича през кухнята и хукна по коридора, смятайки да се скрие някъде в сенките, докато Деър не се умори да я търси. Точно когато стигна предната врата, тя се отвори и Бен влезе тъкмо навреме, за да я хване.
— Кейси, какво, по дяволите…
Само с един поглед Бен забеляза разрошената червена коса, която се вееше свободно по гърба й, раздърпаните й дрехи и разкопчаното, дори разкъсано деколте на нощницата, разкриващо горната част на заоблените й гърди. После той вдигна очи и стреснатият му поглед съзря Деър, който тичаше след Кейси. В един миг всичко му стана ясно и момчешките му черти на се вкамениха в неодобрително изражение.
— Господи, Деър, как можа?
— Бен, аз…
Не можейки да намери думи, Деър се видя такъв, какъвто сега го виждаше брат му. И това, което видя, не му хареса.
— Не, Деър, не казвай нищо — предупреди го Бен с намръщено лице. — Ти ме разочарова достатъчно за една нощ. Безсмисленото обяснение само ще те посрами още повече.
