Сянка в ада

Надвечер завиха сирените. Какъв ужас, боже мой! Всички се разбягаха, като плъхове сновяха насам и натам в жалки усилия да скрият гнусната си физиология, вонящата купчина от кости, месища и плазма, само аз бях спокоен, защото знаех всичко — от това няма къде да се скриеш. То ще те намери навсякъде, ако не веднага — утре, като левкемия, или след години — в уродливите физиономии на децата ти. Аз съм интелигентен, разбирам тия неща: от това няма къде да се скриеш.

Чу се самолетен вой, сякаш земята затрепера от мощния тътен на реактивните сопла, стъклата зазвънтяха, вратите се изгърбиха в усилия да защитят неприкосновеността на домовете, тогава нещастниците падаха на колене и вдигаха молитвено ръце нагоре, към летящите кръстове господни… После блясъкът, ослепителният блясък на слънцето, което целуна земята, зашемети ме този огнен фойерверк, лисна ме вълната светлина, но знаех, че е само началото, че след секунда-две ще дойде горещото цунами, което руши и обгаря до пепел и изравнява с хоризонта всички наши нещастни и окаяни доказателства за разумност…

Сега съм двумерен. Ако имаше някой в този свят, щеше да ме нарече рисунка върху стената. Рисунка, останала след ядрения взрив. Но няма никой, абсолютно никой. Десетки мили наоколо няма жива душа, пък аз седя и чакам едно малко…

,

Информация за текста

© Агоп Мелконян

Сканиране и разпознаване: Преслава, 2006

Публикация: Сборник „Via Dolorosa“, изд. „Народна младеж“, 1987 г.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1705]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:47