Шекспирови пиеси, откъдето му бе останал полезният навик да говори в стихове.
Кметът се развика, че конституцията не забранява на разумните същества да се размножават, както си искат, а типове като ония двамата, които пресичат кръстовищата на червено без костюми в сигнален цвят, не си плащат редовно и доброволно глобите и изобщо живеят като гниди на гърба на обикновения трудов човек, трябва да си получат заслуженото. Съдията вметна, че гнидите са само яйца, а тези двамата ги съдят за убийство, но във всичко останало Кмета е напълно прав, което е повече, отколкото по-малко.
— Искам да запитам Омар — започна Обвинителя, — на какво разстояние е бил от местопроизшествието?
— На около петдесет сантиметра.
— И какво видяхте?
— Видях, че не бе извършено убийство.
— Моля, съдът да обърне внимание на противоречието: не може да се види нещо, което не е извършвано. Може да се види само нещо, което е извършено.
— Тогава уточнявам отговора си — рече Омар. — Не видях да е извършено убийство.
— Моля съдът да обърне внимание — не може от петдесет сантиметра да не се види извършването на убийство.
— Ако изобщо е извършено!
— Не може да се смята за неизвършено нещо, което е извършено. А щом е извършено, не може да остане невидяно. Извършването е реализиране на възможност, а виждането е регистриране на тази реализация. В причинно-следствен порядък възможността предхожда реализацията, но извършването и регистрирането са събития едновременни — не можеш нито по-рано, нито по-късно да видиш това, което става. Това е така наречената изпреварваща причинност, а само тя се осъществява в нашия свят; закъсняваща причинност може да има само в свят, пълен с тахиони, но Ню Бабилон не принадлежи към тахисвят. Тъй като ние се придържаме към теорията за близкодействието, логично е действието да бъде извършено от близкостоящия. А кой е близкостоящият? Омар Хайям. Следователно ударът с нож е нанесен от Хайям!
— Това е известно на съда — каза Съдията. — Това е повече от ясно. Съдът се заинтересува и провери — ножът не е оставил смъртоносна рана. Ние се опитваме да разберем друго — как Блез Паскал и Йоасаф са извършили убийството?
Блез обясни, че убийство няма. Отговорено му беше, че ако няма убийство, няма да има възбудено дело, защото присъствуващите тук не са безделници и търсачи на приключения, а хора с ангажименти и след като са намерили за нужно да дойдат, значи няма защо. Блез не разбра какво няма защо; но рече, че Катон Марк Аврелиевич си е жив и здрав, ей го на първия ред. Съдията: ние не обвиняваме Катон, че не е жив и здрав; ние обвиняваме вас, че сте извършили убийство. Намеси се и Йоасаф: моля ви, добри и почтени граждани, смирено питам, кого сме убили? Кмета се развика, че това няма никакво значение, че може да е генерал- губернаторът, може да е прост уличен метач, ние не делим хората на касти и съсловия, ние всички сме равни, пише го в конституцията, щом сте убивали, няма значение кого, разлика между гражданите няма, следователно трябва да си получите заслуженото. Редника не можеше да остане назад и обяви, че един негов приятел тъй имал дванайсет любовници и все търсел разликата между тях, ама те накрая се събрали всички вкупом и го скопили. Един от репортерите попита: и сега? Редника отвърна: сега нищо, къдри си косата и ходи с обеци.
След това за разпит се изправи Катон Марк Аврелиевич. Той обясни, че е порядъчен човек с порядъчен бизнес, от малък страда от благородна зоофилия, тоест обича животните, особено мъжките жаби и пиявиците, Хирудо медициналис. Що се отнася до Диона, намеренията му са сериозни, ако нейните, разбира се, също. Що се отнася до делото, Омар наистина се пошегувал, но ножът бил играчка, слава богу, иначе той има право, парите ще му бъдат върнати веднага, когато Катон Марк Аврелиевич намери за необходимо. Що се отнася до убийството на Блез и Йоасаф, тоест извършеното от тях убийство, Катон не знае нищо, което може да бъде потвърдено и от неговия приятел Кмета. Кмета се развика, че типове като тия двамата, дето се возят безплатно в метрото и минават равнодушно край таблата „Наша гордост“, всъщност са шарлатани и пунгаши и живеят на гърба на доброволните вноски, които обикновените хорица правят за Червен кръст, и си заслужават заслуженото.
Адвоката се изправи и произнесе артистично:
Йоасаф вметна, че той лично обхожда всички табла „Наша гордост“, но Съдията го нарече лъжец, защото обхождането на таблата в Ню Бабилон е нерешима топологична задача; ако свържеш таблата, образува се граф, на който всички върхове имат нечетен индекс, а такъв граф не е уникурсален, сиреч не може да се обходи наведнъж и изцяло, затова се повтаря историята с Ойлер, дето искал да обходи мостовете на Кьонигсберг, което е равнозначно. Не се разбра кое е равнозначно, но Редника обърна внимание, че един негов приятел тъй искал да обиколи всички, но после се оказало, че жените също имат нечетен индекс, та трябвало да мине през една два пъти.
Младежа се оказа съвсем безинтересен свидетел. Той повтори, че има хазяйка на деветдесет и осем години, но не поддържа с нея редовни полови контакти, тъй като не разполага с необходимия за целта отговорен апарат. Като социална и юридическа единица живее съвсем законосъобразно, спазва и петте закона на роботиката, но вчера инспекторът мосю Легре формулирал Шести — „Роботското — роботу, човешкото — човеку“, с което утежнил задачата, защото не се обяснява къде е разликата. Тук Съдията обърна внимание, че напоследък са се навъдили прекалено много ковачи на закони, напоследък всеки се прави на Солон и Питак, а в добавка и на Хилон, а се знае, че законите са изковани още в дълбока древност от Азимов, Дилов и Кесаровски, затова всичко останало не са закони, а само окръжно номер, което е пак така. Никой не разбра кое е пак така, но в съда само съдията има право да задава въпроси.
— Ама това не е всичко — намеси се угоднически Катон Марк Аврелиевич. — Като капак Блез Паскал създаде и философско учение.
Това хвърли държавниците в смут. Кмета се развика, че типове като тия двамата най-безотговорно тъпчат по градските насаждения, пушат на обществени места и говорят на висок глас неприлични думи, затова няма нищо чудно, че съчиняват и разпространяват учения, следователно трябва да си получат заслуженото. Обвинителя също се намеси: учение ние си имаме, както се казва, проверено и закалено в битки с друговерци и изменници, издържало проверката на времето, а сега разни сътворители внезапно решават да го подложат на преоценка, като че ли ученията са вещи, които могат да се преоценяват. Преоценяват се демодирани обувки, книги, написани от мастити писатели, шоколадови бонбони след гаранционния срок, но къде се е чуло и видяло да се преоценяват учения! Нашето учение, заяви Обвинителя, е общовалидно и вечно, затова можем да го замразим, да го стерилизираме, да го консервираме, за да е годно за консумация до свършека на света и след това. Всички ръкопляскаха.
— Аз просто казах, господа — започна Блез, — че човекът е най-висшето творение на природата.
Нямаше възражения.
— Казах още, че величието на човека е в мисълта му. Мисълта ни въздига и ни прави сравними по великолепие с Вселената.
Пак нямаше възражения.
— Казах още, че ако се научим да мислим непогрешимо, ще постигнем съвършения морал.
— Не съм съгласен — възрази Съдията. — Мисленето отразява реалностите, света вън от нас, а моралът — обратно, субекта, света вътре в нас.
— Така е, защото сърцето има основания, които разумът не познава. Но мисленето със сърцето, господа, е мисленето на дивака, на примитивния. Сърцето не трябва да мисли, защото с тази функция е натоварен мозъкът. Колкото по-силна е диктатурата на сърцето, толкова по-немощен е мозъкът.
