седмица обаче те бяха вътре със седемдесет и два, а на по-следващата с чисти сто. Фирменият магазин с един управител и двама продавачи беше оживен по цял ден, докато при Сам нито веднъж не се появи нещо, което поне да напомня за навалица. После той откри, че съседите си доставят стоки от всички фирми, с които търгуваше, плюс стоките на още много други. Изпита убийствен гняв към бръснаря.
Лятото, обикновено по-добро за търговията, беше лошо, а есента още повече. Магазинът беше толкова тих, че всяко отваряне на вратата се превърна в болезнено удоволствие. Седяха часове наред под голата крушка в задната му част, четяха и препрочитаха вестника и поглеждаха с надежда навън, когато някой минаваше по улицата, макар да се опитваха да не гледат, когато бе ясно, че този някой се е запътил към другия магазин. Сам затваряше вече с един час по-късно, в полунощ, макар това да го изморяваше ужасно, но затова пък през този допълнителен час успяваше да събере по един-два долара от домакините, на които им се бе свършило млякото или пък не им стигаше в последния момент хлябът за училищните сандвичи. За да намали разходите, той махна една от двете крушки на витрината и едната лампа в магазина. Прекъсна телефона, купуваше хартиените си кесии от амбулантните търговци, бръснеше се през ден и макар че не искаше да си го признае, ядеше по-малко. После в неочакван изблик на оптимизъм поръча осемнайсет кашона със стоки на търговския посредник и запълни празните места по рафтовете с продукти на ниски цени, които изписа ясно, но както забеляза Шура, кой ги вижда, когато никой не идва? Хора, които срещаше всеки ден в продължение на десет-петнайсет, дори двайсет години, изчезнаха, сякаш се бяха пренесли другаде или бяха умрели. От време на време, когато изпълняваше някаква дребна поръчка, виждаше някой стар клиент, който или избързваше да пресече улицата, или свиваше в обратна посока и заобикаляше пресечката. Бръснарят също го избягваше, а и той избягваше бръснаря. Решаваше да удря в кантара при някои непакетирани стоки, но просто не можеше. Мина му през ум да обиколи квартала къща по къща и да обяви, че приема поръчки за доставки по домовете, но си спомни за Пелегрино и се отказа от тази идея. Шура, която през целия им брачен живот бе мърморила, сега седеше безмълвно отзад. Когато изчисли приходите за първата седмица от декември, Сам разбра, че не може да се надява повече. Навън духаше вятър и магазинът беше студен. Обяви го за Продан, но никой не го пожела.
Една сутрин Шура стана и бавно раздра с нокти бузите си. Сам отиде отсреща да се подстриже. По-рано се подстригваше един път в месеца, но сега косата му беше от три месеца и вратът му бе гъсто обрасъл. Бръснарят го подстрига със затворени очи. После Сам извика един продавач на търг, който се настани в магазина с двамата си енергични помощници и червения флаг на разпродажбата, който се развяваше и плющеше под ледения вятър сякаш беше празник. Парите, които взеха, не възлизаха дори и на четвърт от сумата, необходима, за да се разплатят с кредиторите. Затвориха магазина и се изнесоха. Докато беше жив, Сам нямаше да се върне в стария квартал, боеше се, че магазинът стои празен и го беше страх да погледне вътре през витрината.
Информация за текста
© Бърнард Меламъд
© 1985 Александра Велева, превод от английски
Bernard Malamud
Източник: http://bezmonitor.com
Сканиране, разпознаване и редакция: Виктор
Издание:
Бърнард Меламъд. Говорещият кон
Профиздат, март 1988 г.
Редактор: Кръстан Дянков
Редактор на издателството: Георги Борисов
Техн. редактор: Марияна Иванова
Коректор: Катя Цонева
The Stories of Bernard Melamud. Farrar /Straus/ Giroux, New York, 1983
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1944]
Последна редакция: 2006-08-05 13:53:28
