Евдокия Метева
Послеслов към „Мъртви души“
Историята на световната литература е оставила многобройни примери, в които богато одарената личност не намира изведнъж истинското си творческо призвание. Духовните й сили избликват в различни посоки, преди да се концентрират в онази област, в която геният намира своята най-висока изява.
Преди да стане писател, Гогол проявява качества на истински артист. Другарите му от Нежинската гимназия1, които са го слушали в комичните роли на училищната сцена, са му предричали славата на голям артист. С особено майсторство е изпълнявал Гогол ролята на известната Фонвизинова героиня Простакова. Образът на злата, свадлива, влюбена в сина си помешчица дълбоко се е врязал в съзнанието на онези, които са имали възможност да го чуят: „Гледах тази пиеса и в Москва, и в Петербург — си спомня един от съучениците на писателя, — но винаги запазвах убеждението, че нито на една актриса не се удаваше ролята на Простакова така, както изпълняваше тази роля шестнадесетгодишният тогава Гогол.“ Роденият артист се проявява и в обикновеното ежедневие, което той разнообразява с бликащо остроумие и неподражаем хумор. Другарите на Гогол се възхищават от умението му да накара събеседниците си да се превиват от смях, докато той запазва най-невъзмутим и сериозен израз на лицето.
Гогол показва жив интерес и към живописта. Като дребен чиновник в Петербург, принуден да води живот, изпълнен с оскъдици и лишения, той се спасява от сивото ежедневие в залите на художествената академия, изучавайки великите творби на изкуството, сам рисува и мечтае да стане художник.
Широките интереси на Гогол го насочват и към точните науки. Още като ученик в Нежинската гимназия той се увлича от математика, изписва си математическа енциклопедия и активно следи новите открития в тази област. Въобще бъдещият писател активно работи над своето самообразование. Той се лишава от най-необходимото, за да може да си набави съчиненията на известни руски и световни писатели. В писмата до родителите си постоянно ги моли да му изпратят някоя нова книга или списание, които те обикновено са взимали от библиотеката на богат съсед помешчик. Като ученик Гогол си съставя и особена подръчна енциклопедия, в която записва мисли на велики писатели, сведения по история и география, извадки от научни статии и документи. Съществено място в тази енциклопедия заемат материали от областта на етнографията и фолклора — предания, обичаи, песни, пословици, поговорки. Твърде силно е и увлечението на Гогол от историята. За известно време той дори мисли за научна кариера в дадената област.
Като младеж Гогол проявява особено будно гражданско съзнание. Той мечтае за такава обществена дейност, чрез която би могъл да бъде истински полезен на хората. Иска да стане съдия, за да воюва срещу злоупотребите в съдилищата, които бунтуват рано събудената му гражданска съвест. „Когато започнах да се замислям за бъдещето си — пише Гогол — (а аз започнах рано да се замислям за бъдещето, тогава, когато моите връстници още мислеха за игри), мисълта да стана писател никога не ми идваше на ум, макар и винаги да ми се е струвало, че ще стана известен, че ме очаква широка дейност, че дори ще направя нещо за общото благо.“
Истинското, си обществено призвание Гогол намира обаче именно в трудното поприще на писателя. На литературата той гледа също като на висок граждански дълг. Авторът на „Ревизор“ и „Мъртви души“ неведнъж признава, че е искал да събере в своите произведения като във фокус всички отрицателни страни на живота, за да ги разобличи, и чрез силата на смеха да помогне за нравственото издигане на човешката личност. Гогол мечтае да види хората преродени, честни, благородни.
В литературата най-ярко се проявява и богатата творческа личност на писателя. Качествата на Гогол като артист, умението му да долавя и пресъздава комичното в живота определят основната особеност на писателския му стил, в който така умело се съчетават тънката ирония, острата насмешка, високият разобличителен смях. Младежкото му увлечение от живописта от своя страна се долавя в изключителната релефност и пластичност, с които той рисува героите си, в свежата многобагреност на краските, с които пресъздава блесналия на слънцето Днепър или дивните майски нощи на Украйна. Активният интерес на Гогол към най-различни области от науката и живота му позволяват да разкрие в произведенията си извънредно широка картина на съвременната му действителност и да възкреси чрез художественото си слово някои от най-героичните страници от историята на Украйна. Най-сетне високото чувство на граждански дълг и гражданска отговорност обясняват изключителната взискателност, която Гогол проявява към себе си като творец. Той многократно преработва и преписва своите произведения и изисква от младите писатели същото отговорно отношение към творческия труд. Гогол счита, че никакви причини, колкото и обективни да са те, не са в състояние да оправдаят писателя, „ако той е казал някаква глупост или нелепост, ако се е изразил необмислено или незряло“. За него едно произведение не е завършено, докато не е преминало осем пъти през съзнанието на твореца. „Само след осмото преписване, непременно собственоръчно, трудът е напълно художествено завършен, превърнал се е в перла на изкуството.“
Високото съзнание за граждански дълг и голямата творческа взискателност характеризират работата на Гогол върху най-крупното му произведение „Мъртви души“. Известно е, че сюжетът на тази творба е бил подсказан на писателя от неговия голям приятел и учител Пушкин. Той самият е мислил да пише по този сюжет, но го преотстъпил на Гогол. Това не е било само израз на другарска щедрост, която един гениален писател проявява към свой велик събрат по перо. Пушкин е считал, че Гогол поради характера на своя талант би могъл по-широко и по-пълно да използува възможностите, които този сюжет предоставя на писателя.
Подсказаната от Пушкин сюжетна схема е твърде проста — пътуването на Чичиков за изкупуване на мъртви души, т.е. незарегистрирани в списъците умрели селяни, които се числят като живи и които би могъл да заложи в банката. В творческото съзнание на Гогол тази схема се разраства обаче в грандиозен замисъл: той иска да изобрази цяла Русия — такава, каквато я вижда в настоящето и каквато мечтае да я види в бъдещето.
Гогол е съвременник на една от най-тъжните епохи от историята на Русия. Това е времето на 30–40 години от миналия век, което настъпва след разгрома на първия етап от руското революционно движение — въстанието на декабристите от 14 декември 1825 г. Николай I прави всичко възможно, за да утвърди господството на руското самодържавие и да задържи разпадането на зашиващата крепостническа система. Ето защо руската обществена действителност представя пред очите на писателя картина на грабителство и разруха, на потиснатост и безправие на народа под властта на груби и невежи помешчици и чиновници. Гогол като писател-реалист с будно гражданско съзнание не е могъл да не заклейми отрицателните страни на съвременния му обществен живот. Същевременно той страстно вярва в светлото бъдеще на Русия, мечтае да я покаже силна, могъща, възродена. По такъв начин в творческото съзнание на писателя се набелязва огромно произведение, подобно на безсмъртното творение на Данте, в което след „ада“ на настоящето авторът трябва да преведе героите си през „чистилището“ на нравственото прераждане и да ги въведе в „рая“ на високите човешки добродетели.
Гогол не е могъл да осъществи изцяло художествения си замисъл и да покаже положителните характери, които трябвало да утвърдят светлото начало в живота на Русия. „Много, твърде, много е обещано — пише Белински за Гоголевите творчески намерения, — толкова много, че няма откъде да се вземе онова, с което да се изпълни обещаното, защото тия неща още ги няма в света.“ Самият Гогол не е знаел къде да търси своите положителни герои. Неговата трагедия е, от една страна, в това, че живее в преходна епоха, в която дворянската революционност е потъпкана, а новите революционни сили все още не са се утвърдили в живота: от друга страна, самият Гогол не се свързва със зараждащата се в Русия революционно-демократична мисъл в лицето на Белински, а с теоретиците на руското славянофилство и по-късно с някои представители на западната религиозна мистика, които търсят в религията и нравственото усъвършенствуване на човека пътя за неговото спасение. Под влияние на тези идеи Гогол иска да намери положителните герои за втория и третия том на „Мъртви души“ не в конкретните обществени условия на Русия, а в отвлечените човешки добродетели, които според него могат да съществуват във всички социални среди на обществото. Той търси своите положителни герои сред дворянството и зараждащата се буржоазия и се мъчи да прероди онези „Мъртви души“, над които е изрекъл в първия том на произведението си безпощадна присъда. Но и изключителният гений на Гогол не може да направи невъзможното. И за писателя настъпва една от най-големите творчески трагедии. Основоположникът на руския критически реализъм не е могъл да не почувствува недостатъчната жизнена убедителност на своите положителни герои и същевременно не е могъл да преодолее сковаващата го религиозна философия, която го е откъсвала от
