да се срещнете със самия Бонпо-лама. Религията Бонпо е най-древната в света, а Бонпо-ла-ма притежава по-големи знания от мен. Той е велик човек. Емигрирал е в Непал от Тибет, преследван от китайските комунисти. Сега няма свой голям храм, но знанията му са колосални. Бонпо-лама вече е стар, но аз ще му телефонирам и ще му разкажа за вас.
Обещавам, че ще ви приеме и ще бъде откровен с вас. Посетете ме утре около 7 часа вечерта.
— Благодаря ви.
Римпоче-лама погледна учениците си, които коленичеха в залата и като ги заобиколи, ни изпрати.
Огледах се назад. Датчанинът продължаваше да ни следи с мрачен поглед.
Откровенията на Бонпо-лама
Римпоче-лама спази обещанието си — уговори нашата визита, даде ни писмо с препоръки и каза, че Бонпо-лама е готов да проведе с нас сериозен разговор.
Бонпо-лама живееше в неголямо градче в западен Непал, до което можехме да се доберем с автомобил или самолет. Решихме да наемем кола, но Шесканд ни предупреди, че пътищата в Непал са отчайващо лоши, а и пътуването би ни отнело поне седмица заради свлачищата в планините.
Полетите пък се оказаха веднъж седмично. За да спестим време, наехме малък самолет. През целия полет самолетчето се мяташе като черупка в морето, а малко преди да кацнем, попаднахме в градоносен облак, който бе невъзможно да заобиколим в тесния пролом. След като все пак успяхме някак си да се приземим и слязохме от самолета, по бледите лица на непалските летци разбрахме през какво премеждие сме преминали. Сергей Селиверстов, бивш военен летец, ни поясни, че времето в планините е непредсказуемо и сме били големи късметлии, че корпусът е устоял на силната турбуленция, а градушката не е повредила двигателите.
От хотела телефонирахме на Бонпо-лама. Той ни определи среща за сутринта на другия ден.
Когато стигнахме до покрайнините на града, поехме по стръмните стъпала от пръст и се изкачихме на висок планински склон. Там върху равна площадка се гушеше малък храм, от който ни гледаха изображенията на необикновените очи. Монаси в традиционно тъмночервени одежди ни въведоха при Бонпо-лама.
Той изглеждаше около седемдесетгодишен, също облечен в тъмночервена дреха. Заговори на приличен английски с типично източен акцент. Впечатлиха ни топлите му очи и спокойният тих глас. Ние се представихме.
В този момент през задната влязоха трима души с европейски черти — две жени и един мъж.
— Те са мои приятели — учени — поясни ламата.
— Ученици на Бонпо-лама или учени? — не разбрах аз.
— Историци — специалисти по източни религии. Повече от месец живеем тук и изучаваме историята на Бонпо — най-древната религия в света. Господин Бонпо-лама притежава огромни знания, много неща помни наизуст. За съжаление книгите му са останали в Тибет, откъдето е бил принуден да емигрира. Той е един от малцината живи представители на най-старата религия в света. Страхуваме се, че нейната история може да изчезне завинаги — каза мъжът.
— Доколкото разбирам, вие сте от САЩ?
— Да. Представители сме на университетската наука.
— А ние сме представители на офтамологията — наука за очните болести…
— Очни болести? Казаха ни, че сте международна научна експедиция, която издирва източниците за произхода на човечеството! — възкликна американецът.
— Е, стана така, че изучаването на очите ни доведе до необходимостта да продължим изследванията в исторически аспект — отвърнах аз.
— Казаха ми, че сте от Русия? — попита американецът.
— Да.
— О! Руснаците са характерни с необичайните си научни паралели. Науката в Русия е силна.
— Един такъв паралел например е, че върху стените на храма, в който се намираме сега, са изрисувани необикновени очи — казах аз.
— Звучи вълнуващо и интересно. По акцента ви разбирам, че сте работили в Америка…
— Налагало се е често да общувам с американци.
— Ще разрешите ли да присъстваме на вашата беседа с Бонпо-лама? — попита ме американецът.
Не аз бях домакинът в храма, но американците изглеждаха сериозни учени.
— Ако Бонпо-лама няма нищо против — отговорих аз.
— Не, нямам. Заповядайте, сядайте — покани ни той около голямата маса.
— Скъпи Бонпо-лама, позволете ми от време на време да разпитвам моя колега за отделни пасажи от вашето изложение, защото американският вариант на английския е по-разбираем за мен от източния. Моят колега, за когото този език е роден, надявам се, няма да се затрудни от вашия английски — помолих аз.
— Да, да, разбира се — отговориха в един глас и двамата.
Изхождайки от опита си в предишните разговори с религиозни лидери от Изтока, този път решихме първо да зададем въпросите си и едва след това да представим същността на нашата хипотеза.
— Господин Бонпо-лама, доколкото ни е известно, вие сте емигрирал от Тибет. Кажете, съществуват ли различия между ламите в Непал и Тибет?
— Не — отвърна Бонпо-лама. — Съществува само определена йерархия: Далай-лама — Висшият лама, Панчен-лама, Ринпоче-лама и монаси. В Тибет-аз бях Панчен-лама.
— „Бонпо“ означава ли принадлежност към даден вид будистка религия?
— Да.
— Кои са най-древните будистки религии?
— Те са четири — Бонпо, Гилупе, Нингмапа и Мантра. Религията Бонпо, разпространена най-вече в западната част на Тибет, анализира както позитивната, така и негативната психична енергия. Тази религия съдържа най-голям брой тайни.
Религията Гилупе е разпространена в централната част на Тибет. Тя анализира предимно позитивната енергия. От тази религия произлиза сегашният Далай-лама.
Религията Нингмапа, разпространена в източната част на Тибет, е изключително строг вариант и съдържа най-много ограничения. Една от разновидностите в религията на индийските сигхи — Гурунана, се отличава с особена непримиримост, а духовните й корени опират в тибетската религия Нингмапа.
Религията Мантра, разпространена на отделни места из Тибет, не оказва особено влияние върху другите видове религия.
— Разкажете ни по-подробно за религията Бонпо — помолих аз.
— Както казах вече, Бонпо е най-древната религия в света — започна той. — Бонпо-Буда е дошъл на земята преди 18013 години, докато последният Буда е пристигнал преди 2044 години. Религията Бонпо вярва в колелото „смърт-живот-смърт-живот“, защото всяка душа съдържа в себе си много животи. Основната цел на религията Бонпо е да се развие „третото око“ в съвременния човек.
— Толкова ли е важно?
— При хората от нашата цивилизация „третото око“ постепенно е изчезнало и е останало само като рудимент — епифизата. Нашата цивилизация с времето се е развила в материалистична посока.
Погледнете, човечеството е усвоило толкова видове физическа енергия — топлинна, ядрена, електрическа и други, покорило е Космоса, създало е ефективни методи за лечение на човешкото тяло и т.н. Но по отношение на психичната енергия и изучаването на духовността не е стигнало по-далеч от литературните произведения, анализиращи различното поведение на хората и душевното им състояние. Съвременната наука смята религията за нещо откъснато от реалния живот и не взема под внимание религиозните методи за въздействие върху хората, макар че в тях се крие огромен потенциал, позволяващ да се намерят нови видове енергия, да се разгадаят множество тайни от физиката и химията, да се насочи човешката психична енергия в необходимата посока. А за всичко това е необходимо да се развие „третото око“.
— Разбирам ви така — казах аз. — Очевидно с помощта на „третото око“ (като орган за настройка на вълнови елементи от различен характер) може да се използва психичната енергия за въздействие върху
