представители на нашата цивилизация. Тройно застраховане, така да се каже. Как смятате, може ли да бъдат намерени в пещерите?
— Това е… голяма тайна.
— Нека да поговорим за пещерите — предложих аз. — Непременно ли хората в сомати трябва да се съхраняват в пещери?
— Не само, може и във вода.
— В този район на света, където се намираме ние, можем да говорим само за пещери. Кажете, много ли са пещерите, където има хора в сомати?
— Много — отговори Бонпо-лама.
— А защо досега никой не ги е виждал?
— Виждали са ги.
— Трудно ли е да се открият тези пещери?
— Много е трудно. По принцип те са скрити, а входовете им са тайни. От друга страна, в планините има толкова пещери, а в тях — безброй разклонения, че на практика няма как да бъдат намерени. Съществуват дори пещерни храмове, но за тях никой нищо не знае освен Особените хора.
По тази тема Е.П. Блаватская разказва следното (т.2, с. 272):
— Какво разбирате под пещерни храмове? Пещери под будистките храмове или подземни храмове? — попитах аз.
— Подземни — отвърна Бонпо-лама. — Какво представляват?
— Това ли е Шамбала?
— Кои са Особените хора, осведомени за пещерните храмове и пещерите, където пребивават хора в сомати?
— Не винаги са религиозни служители…
— Те ли пазят тайните за месторазположението на пещерите и пещерните храмове?
— Те периодично влизат там!
— Защо?
— Пазят ги…
— Монаси в пагоди ли са?
— Може би… някои от тях. Нагодите обикновено се строят като паметници на лами или на други изтъкнати хора — каза Бонпо-лама.
— Може ли да се запознаем с тези Особени хора?
— Може, но е безполезно. Всички те ще ви отговорят по един и същи начин: „Няма да кажа това дори и на Бог!“
— Някой опитвал ли се е да подкупи тези хора?
— Сигурно са опитвали.
— И какво?
— Безуспешно! Сънародниците ни, и преди всичко Особените хора, смятат, че земният живот, да не говорим за парите, е нищо в сравнение с Неговото величие! Те периодично Го виждат! Подвластни са Му! Те са Негови слуги! За Особените хора е светотатство да вземат пари! Това са несравними неща — парите и … Той!
— Разбирам, разбирам ви — промълвих развълнуван. — Американецът и европеецът смятат, че с пари може да се купи всичко. Но това е абсолютно нищо в сравнение с вечността и Генофонда на човечеството! Светотатство е дори да предложиш пари!
— Да, така е — кимна Бонпо-лама. — Особените хора добре го разбират. Какво е животът на земята? Един миг!… Нима може за пари?… Това е голям грях!
— Кажете, уважаеми Бонпо-лама, дали сред Особените хора ще се намери човек, който да наруши клетвата си? Какво ще стане, ако той допусне някого в пещерата?
— Ще стане убиец.
— Убиец? На кого?
— Този, на когото покажат входа и той влезе вътре, го очаква смърт! А онзи, който му е посочил входа, го е изпратил на явна смърт!
— Разбирам, действието на необикновените сили… Само Той може да разреши достъп.
— Имайте предвид и запомнете — каза Бонпо-лама, наблюдавайки ме право в очите — Особените хора са само Негови слуги. Всичко решава Той. Той дава достъпа!
— А може ли да се влезе в контакт с него?
— И все пак — сякаш излязъл от някакво вцепенение, попитах аз, — историята е пълна със случайности. Сигурно има случаи, когато по една или друга причина „достъпът“ не е действал. Няма как да не е имало случайности! Имало ли е такива случаи?
— Имало е и то не един.
— Разкажете …
— На тази тема съществуват много легенди — започна Бонпо-лама. — Например следната. През XI век в Индия настъпила голяма суша. Владетелят на Индия решил да отиде в свещената пещера, където се намирал Великият древен човек и помолил за помощ. В пещерата го очаквали ред опасности: змии — мистични и реални, било трудно да се диша, върху тялото и разума му оказвали въздействие някакви странни сили. (По онова време още не знаех, че скоро и мен ме очаква подобно нещо — Е.М.). Тогава владетелят на Индия изпаднал в състояние на медитация и получил възможност да общува с духа на Великия древен човек. Когато Онзи разбрал, че владетелят има само добри намерения и иска помощ заради хората, му разрешил достъп. Пещерата била много голяма и се състояла от 12 помещения.
В едно от тези помещения владетелят на Индия намерил Великия древен човек в състояние на сомати, а душата му кръжала над него. Тялото му било съсухрено, но живо. Човекът бил в пещера от 1 600 000 години. Той открехнал леко очи. Владетелят заговорил на санскрит, молейки го за помощ. Съсухреният човек го разбирал и му правел знаци с очи. Посочил му предмет, окачен на стената. Това бил мистичен кръг. Владетелят на Индия го взел и тръгнал към изхода. В друго помещение се натъкнал на още един човек в сомати — владетеля на сикхите, който бил изпаднал в това състояние през V век (известно е, че той е излязъл от сомати през XVII век и се е върнал към нормален живот). Край входа на пещерата владетелят срещнал 8 змии. Една от тях пуснала капчица кръв върху мистичния кръг, капката се издигнала в небето и скоро заваляло. В тази пещера през 1637 година влязъл човек на име Девендра Поундел, който и до сега пребивава там в състояние на сомати. След него никой не е влизал в пещерата.
— Интересна легенда — казах аз. — До голяма степен тя отговаря на това, за което беседвахме с вас.
— Подобни легенди има много — каза Бонпо-лама.
— А има ли и други сведения освен легенди? Виждал ли е някой човек, изпадал в сомати.
— Да. Например в Северен Тибет има пещера, където вече няколко века (не помня точно колко) в сомати се намира човек на име Мозе Сал Дзянг. Местните духовници от този тибетски регион периодично го виждат. Те не са Особени хора, а обикновени служители. Не е необходимо да получават право на достъп от този човек. Влизането е безопасно. Единственото условие са добрите намерения. Не бива да се снима и да се говори — светотатство е!
— Разбирам, та нали Мозе Сал Дзянг е един от представителите на Генофонда на човечеството. Това е свято нещо!
— Да.
— Все пак не бихме ли могли да го видим?
— Може! Ако религиозните служители от този тибетски район ви разрешат и ви посочат пещерата. Но… нали знаете, сега в Тибет има китайци. Не съм сигурен дали тези служители са живи. Най-вероятно са ги разстреляли. Ако китайците са узнали за човека в сомати, сигурно са го убили или са го тикнали в затвора —
