на всяка херцогиня на Клеймор, родила дългоочаквания наследник.
Свекърва й внимателно отметна покривалото и пред очите на Уитни се появи прекрасно дървено ковчеже, инкрустирано със злато и перли.
Тя посегна да вдигне капака.
— Прилича на ковчеже за съкровища.
— Точно такова е, но с една малка разлика. След като разгледаш съдържанието на ковчежето, ще трябва да оставиш вътре и дар от себе си, както и миниатюра с образа ти. Ковчежето ще остане при теб, докато си на легло, а после ще го отнесем и предадем на следващата херцогиня на Клеймор, когато роди.
Думите на свекърва й звучаха тайнствено. Уитни се притесни.
— Съкровище? Да оставя нещо от себе си? Но аз не знаех, че ми предстои нещо такова…
— Разбира се, че не знаеше. Но аз пък не пропуснах да уведомя Клейтън преди няколко месеца и той донесе от двореца един твой малък портрет, който ще оставиш в сандъчето.
— Но откъде ще взема съкровище, подобно на тези вътре?
— Първо отвори ковчежето и погледни — посъветва я свекърва й. — Ще те оставим на спокойствие.
Уитни повдигна тежкия капак и очите й възхитено светнаха.
— Писма! — извика тя. — И портрети! Я вижте! Тук има и едно ветрило от слонова кост. А ето и една панделка! Трябва да са били от особено голямо значение за тези, които са ги оставили вътре.
Беше толкова развълнувана, че не усети кога съпругът й и майка му се оттеглиха от стаята.
Тя извади предметите от сандъчето и ги нареди пред себе си. Имаше осем писма, повечето пожълтели от времето. Едно от тях беше написано върху пергамент и навито на руло. Сигурно беше най-старото.
Разви пергамента и прочете датата — шести януари, хиляда четиристотин деветдесет и девета година.
Аз съм Дженифър Мерик Уестморланд, херцогиня на Клеймор, съпруга на Ройс Уестморланд и майка на Уилям, роден на трети януари. Изпращам ви своите поздрави и благопожелания…
Уитни като омагьосана се зачете във вълшебната приказка, разказваща за живота на първите херцог и херцогиня на Клеймор, предадена от Дженифър Мерик Уестморланд. Беше описала обзелия я ужас, когато Черният вълк, нейният бъдещ съпруг, я отвлякъл от семейния замък в Шотландия и я отвел в Англия. Тя се опитала да се отскубне от хищните му лапи, но не успяла, а после кралят с декрет принудил насилника да се ожени за нея… Разказът беше дълъг и интересен, но независимо от случките, описани в писмото, от всяка дума и ред лъхаше огромната любов на Дженифър към съпруга й. В края на писмото първата херцогиня на Клеймор казваше, че слага миниатюра с образа си в ковчежето, за да знаят бъдещите носителки на тази титла как е изглеждала.
Когато споделих с обичния си съпруг идеята си за това ковчеже, което да се предава от поколение на поколение, той веднага повика художник и нареди да ми направят портрет. В действителност очите ми не са толкова големи, нито лицето ми — толкова прелестно, но съпругът ми се кълне, че приликата е поразителна. По негова идея гравирахме името ми на гърба на миниатюрата, за да можете лесно да откриете лика ми сред множеството други, които ще напълнят това ковчеже. Моля се и вашите мъже да направят това, което моят направи за мен. Иска ми се да можех и аз да видя лицата ви.
Погледът на Уитни се замъгли от напиращите сълзи.
Тя разрови портретите и откри една миниатюра в златна рамка. Обърна портрета, за да види дали името е на първата херцогиня на Клеймор, и се усмихна през сълзи. Жестокият херцог, наречен Черният вълк, не се беше задоволил да остави само инициалите на съпругата си на гърба на портрета, беше наредил да изпишат и неговите, красиво вплетени в нейните, и да ги обградят със сърце.
Уитни притисна миниатюрата към сърцето си и после с неохота го остави настрана.
Чете писмата и разглежда вещите, оставени в ковчежето, чак до следващия следобед.
Тази вечер, когато Клариса отнесе детето в детската стая, за да го приспи, Уитни поръча да й донесат хартия и мастило и започна да пише:
Аз, Уитни Алисън Уестморланд, Девета херцогиня на Клеймор, съпруга на Клейтън Робърт Уестморланд и майка на Ноел, роден на дванадесети декември…
Спазвайки традицията, тя описа как Клейтън я беше ухажвал и как двамата се бяха оженили. Когато привърши, вдигна поглед към съпруга си. Херцогът седеше в креслото до камината и четеше някаква книга.
— Довърших писмото — каза тя. — Според традицията сега трябва да оставя и портрета си в сандъчето. Каза, че си донесъл миниатюра с образа ми. Би ли ми я дал?
Клейтън се надигна от креслото и за нейна изненада приседна на леглото до нея.
— Къде е портретът ми? — попита тя, любопитна да види коя от всички миниатюри с нейния образ е избрал и какво е наредил да изпишат на гърба.
В отговор Клейтън отвори чекмеджето на нощното шкафче и извади от там малък портрет от деня на сватбата им. На гърба беше написано:
Информация за текста
© 1984 Джудит Макнот
© 2001 Мария Петрова, превод от английски
Judith McNaught
Whitney, My Love, 1984
Сканиране: ?
Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2009
Редакция: maskara, 2009
Издание: ИК „Плеяда“
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10284]
Последна редакция: 2009-05-13 10:20:12
