Ръката на извънземния застина. Бърт погледна към мен.
— Малко момиче, това беше уговорената сума…
— Уговаряли сте се с
Фермерите не отговориха.
— Зная и кой е той. Зная също, че вие сте Фермери, а нашият свят за вас е находище.
Те продължаваха да ми се блещят, но устните на Бърт се изкривиха в гримаса, която наподобяваше усмивка.
— Узнах тайната ви, а мълчанието ми струва скъпо. Какво получаваме
Посочих брат си, който не сваляше поглед от извънземните. Понякога в пъстрите му очи просветваше някакво просветление, изглежда разбираше нещо. И това, което се случваше около него ставаше разбираемо. Все едно като да гледаш към слънцето през тъмни очила. Дълго да гледаш към яркото светило, докато лъчите му не разтопят стъклата им и изведнъж да се окажеш в пълна тъмнина. В пустотата. Сякаш в нея никога не са прехвърчали малки искри. Но понякога…
Погледите на извънземните се докоснаха до него и се плъзнаха.
— Такива, като Ник, никога не са се появявали във вашия свят. Там няма повредени неща, защото вие крадете най-добрите ни идеи.
Изведнъж прегракнах и устата ми пресъхна. Но не се бях укротила, затова продължих:
— Дори не заплащате за това, ние си плащаме! И ние поемаме всички разходи! — развиках се аз. — Вие сте ни длъжници, дори лично на мен!
Тикнах пръст в гърдите на Бърт и продължих да крещя:
— Нямате право да ни използвате за своите цели и да не плащате!
— Много съжаляваме — промълви Бърт.
— О, да, извънземните са напреднали в областта на извиненията — отрязах го ледено.
Всички ние, дори и Хари постояхме няколко минути като замръзнали, докато те не кимнаха утвърдително.
— Колко искаш за твоето мълчание?
— Милион — прошепнах, за да не ме чуе Хари, след това дръпнах двете сто доларови банкноти, които извънземният вече бе протегнал и му връчих едната.
— Договорихме се — каза извънземният.
Погледнах след тях, докато промъкваха Бърт през храсталаците.
Хари премести поглед от мен към банкнотата в ръцете му.
— Бяха извънземни! — ахна той.
Нищо не беше разбрал. Хванах Ник за ръка и го поведох към дома ни, за да вечеряме.
За един четиринадесет годишен човек е трудно да обясни внезапната поява на няколкостотин килограма злато, затова ние с Ник се измъкнахме от паркинга на каравани, но след като заровихме по-голямата част от тънките лъскави метални листове под форта.
Извънземните не успяха да купят моето мълчание. Те нищо не можеха да направят с факта, че знаех за тяхната поява на Земята. На Ник му беше все тая, а може би не бе така. Той доста се придвижи в развитието си, защото новата програма за обучение на деца с изостанало развитие, вече ми беше по джоба. Оставих го сам на себе си. Искала бях да бъда негова защитница, но вече щеше да му се наложи самостоятелно да прокарва пътя в живота си.
Написах писма до всички адреси на Бърт, с мисълта да поправя поразиите, които бе надробил. Може и да са ме помислили за смахната, но мисля, че съм успяла да изменя направлението на техния тип мислене. Дори и да е само на някои от тях.
Във всеки случай, лично аз измених начина си на мислене. Това е нашето поле и ние трябва да го засяваме. Ние трябва да събираме урожая му, без да има значение кой наднича зад раменете ни, или стои зад гърба ни.
Информация за текста
© Пол Маклоу
© Христо Пощаков, превод от английски
Paul Macklow
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15898]
Последна редакция: 2010-04-13 15:00:00
1
Сили (Silly, англ.), производно от името Приссила, но в случая глупачка — Б.пр.
