както би могло да се предполага за Надзирател, надзираваното от когото е в такова лошо състояние. Ф’лар бръсна някакво пълзящо насекомо настрана и забеляза с крайчеца на окото си, че леди Гема потрепера погнусена.
Факс дотропа до почетната маса. Лицето му беше почерняло от подтиснатия гняв. Той дръпна стола си назад грубо, блъсвайки го в този на леди Гема, преди да седне. След това го дръпна обратно към масата с такава сила, че рискуваше да събори нестабилния плот на масата от поддържащите го крака. Ръмжейки, той огледа бокала и чинията си, готов да ги запрати настрана, ако не му харесат.
— Печено, господарю Факс, и пресен хляб, господарю Факс, и каквито плодове и корени са останали.
— Останали? Останали? Ти каза, че не сте събрали никаква реколта.
Очите на надзирателя се опулиха и той преглътна, задавяйки се. — Нищо като за изпращане. Нищо достатъчно добро, за да бъде изпратено. Нищо. Ако знаех, че се готвите да пристигнете, щях да пратя човек до Кром…
— Да пратиш до Кром? — изръмжа Факс, удряйки подноса, който разглеждаше, в масата с такава сила, че той се огъна в ръцете му. Надзирателят се присви, сякаш беше ударен той.
— За добра храна, Господарю — потрепери гласът му.
— Дойде ли ден някое от моите Хранилища да не може да издържа себе си или да посрещне законния си владетел, ще се откажа от него.
Леди Гема пое дълбоко въздух. Драконите отвън избоботиха едновременно. Ф’лар усети поток от сила, който не можеше да бъде сбъркан с нищо друго. Очите му инстинктивно потърсиха Ф’нор на по-ниската маса. И кафявият ездач, и всички останали ездачи бяха усетили неописуемия удар на тържество.
— Какво не е наред, драконови ездачи? — изсъска Факс.
Ф’лар, изразявайки разсеяност, почеса крака под масата и зае отпусната поза в тежкия стол.
— Не наред?
— Драконите!
— О, нищо. Те често ръмжат… при залез, по прелитащи ята уерови птици, по време на хранене — усмихна се почтително Ф’лар към Господаря на Високите склонове. Зад него съседката му по маса лекичко изписка.
— Време на хранене? Не са ли нахранени?
— О, да. Преди пет дни.
— Преди пет… дни? И гладни ли са те… сега? — Гласът й се снижи до ужасен шепот, очите й се окръглиха.
— Ще огладнеят след няколко дни — успокои я Ф’лар. Под прикритието на непредубедено удивление той огледа Залата. Тази вълна беше дошла от близко разстояние. Или отвътре от Залата, или от някъде много близо. Беше дошла толкова точно с думите на Факс, че казаното от него можеше да я е отпушило. Войниците на Факс можеха да бъдат изключени, хората на Надзирателя — също. И тази сила носеше определен женски оттенък.
Някоя от жените на Факс? Изглеждаше малко вероятно за Ф’лар. Мнемет беше бил близо до всички тях, и нито една не беше показала нито следа от сила, нито пък — с изключение на леди Гема — от интелигиентност.
Някоя от жените в Залата? До момента той беше видял единствено тъжни работнички и старите баби, които Надзирателят държеше като домакинки. Неговата жена? Трябваше да провери дали той изобщо има такава. Някоя от жените на стражата на Хранилището? Факс подтисна силното желание да стане и да започне претърсване.
— Поддържате ли стража тук?
— В Руата? Двойна! — Твърдият и стегнат глас излизаше сякаш някъде отдълбоко от гърдите на Факс.
— Тук? — Ф’лар едва не се разсмя на глас, посочвайки тъжно изглеждащата зала.
— Тук! — Факс смени субекта с изръмжаване. — Храна!
Петима работници, две от тях жени, облечени в такива мръсни кафяво-сиви парцали, че Ф’лар се надяваше те да не са имали участие в приготвянето на яденето, довлякоха подноса с печеното животно. Никой дори със следа от уважение към себе си не би паднал толкова ниско, освен ако…
Миризмата, която достигна до него, когато подносът беше поставен на масата, отвлече мислите му. Носеше се дим от опушени кости и изгоряло месо. Дори пренесената покрай него купа клах миришеше на лошо. Надзирателят прибързано остреше инструментите си, като че ли дори най-наточеното острие можеше да отреже прилична порция от костеливото животно.
Леди Гема отново задържа дъх, и Ф’лар забеляза как дланите й се свиват около ръкохватките. Той забеляза конвулсивното движение на гърлото й, когато тя преглътна. И на него не му се гледаше тази трапеза.
Работниците се появиха отново с дървени подноси с хляб. Изгорелите кори бяха остъргани и изрязани от хлябовете преди сервирането. Когато бяха внесени и другите подноси, Ф’лар се опита да разгледа лицата на сервитьорите. Сплъстената коса прикриваше лицето на тази, която предложи на леди Гема чиния бобови шушулки, плуващи в мазна течност. Отвратен, Ф’лар разрови шушулките, за да намери по-добре приготвени за леди Гема. Тя ги отблъсна. Лицето й не прикриваше особено добре нейния дискомфорт.
В момента, в който се обръщаше да сервира на леди Тела, Ф’лар забеляза как ръцете на леди Гема стиснаха конвулсивно дръжките на стола. Той разбра, че тя не само е отвратена от неапетитно изглеждащата храна, но и въвлечена в напредващи родилни спазми.
Ф’лар погледна към Факс. Владетелят мрачно гледаше как Надзирателят се опитва да намери годни за ядене порции месо, за да ги сервира.
Ф’лар докосна ръцете на леди Гема. Тя обърна лице към него точно толкова, колкото да може да го вижда с крайчеца на окото си, и съчини приемлива усмивка.
— Не смея да изляза точно сега, Господарю Ф’лар. Той винаги е опасен в Руата. А пък и това може да са само лъжливи болки… на моята възраст.
Ф’лар се усъмни, когато нов спазъм премина през тялото й. Тази жена щеше да стане отлична Стопанка на Уейра, мислеше си той със съчувствие, ако беше по-млада.
Надзирателят поднесе с треперещи ръце на Факс нарязаното месо, парчета прегоряла плът, порции почти годно за ядене месо, но не по много нито от едното, нито от другото.
Един бесен замах на тежкия юмрук на Факс, и подносът, месото и сосът полетяха право в лицето на Надзирателя. Въпреки собствения му интерес, отбеляза Ф’лар, тъй като това несъмнено бяха единствените годни за ядене части от цялото животно.
— И ти наричаш това храна? Ти наричаш това храна? — изрева Факс. Гласът му отекна между голите стени и тавана, събаряйки паяците от мрежите им и разкъсвайки деликатните им нишки. — Млък! Млък!
Ф’лар бързо отръска паяците от леди Гема, която беше безпомощна в хватката на много силен спазъм.
— Това е всичко, което имаме при толкова слаба реколта — изквича Надзирателят. Кръв и сос течаха по лицето му. Факс запрати бокала по него, и виното се разля по гърдите на човека. Последва чинията с димяща чорба от корени, и човекът извика, когато горещата течност се плисна върху него.
— Господарю, Господарю, не знаех!
— Очевидно Руата не може да посрещне Господаря си както подобава. Трябва да се откажеш от нея — чу се да казва Ф’лар.
Той бе шокиран да чуе тези думи от собствената си уста не по-малко от всички останали в залата. Настана тишина, нарушавана единствено от падането на насекоми от тавана и капенето на супата от корени от раменете на Надзирателя по плочите. Изскърцването на тока на ботуша на Факс се чу отлично, когато той се завъртя около себе си към бронзовия ездач.
Ф’лар успя да подтисне собствената си изненада и да се опита да предвиди какво би последвало по- нататък. Забеляза как Ф’нор бавно се надигна с ръка на дръжката на ножа.
— Не ви чух добре? — запита Факс. Лицето му беше безизразно, очите примигваха.
Неспособен да си обясни как е изтърсил такова дразнещо предизвикателство, Ф’лар зае ленива поза и произнесе с маниерна забавеност:
