Ф’лар, тези твои карти, които ни показа Робинтън, са великолепни. Никога не сме имали такива.
— Тогава откъде сте знаели кога къде ще има атака?
Т’тон сви рамене.
— Те идваха толкова редовно, че още когато бях млад ездач, един вид знаех кога ще започне поредната. Но така е много, много по-добре.
— По-ефикасно — добави Фандарел одобрително.
— Вдругиден, когато всички Уейрове се появят над Телгар, ще можем да поискаме каквито припаси са необходими, за да запасим празните Уейрове — ухили се Т’тон. — Както в старите времена, ще изстискваме още десятък от Хранилищата. — Той потърка ръце в очакване. — Както в старите времена.
— Имаме на разположение южния Уейр — предложи Ф’нор. — В това време сме го напуснали вече от шест години, а животните са останали. Те ще са се размножили, и ще имаме предостатъчно плодове и зърно.
— Бих се радвал да видя, че южната експедиция продължава — отбеляза Ф’лар, кимайки окуражително към Ф’нор.
— Да, и да продължим да държим там Килара, ако обичате — добави Ф’нор предупредително. Очите му хвърляха искри от раздразнение.
Те обсъдиха изпращането за спешно запасяване за новозаселените Уейрове, след което се присъединиха към срещата.
— Малко дразнещо е да откриеш, че Уейрът, който си оставил предишния ден, се е превърнал в прашен скелет — каза Т’тон, докато надигаха чашите с Робинтън. — Жените от Долните Пещери бяха малко раздразнени — прихна той.
— Ние почиствахме тези кухни — отвърна възмутено Ф’нор. Добрата почивка през нощта в истинско време беше прогонила голяма част от умората му.
Т’тон се прокашля.
— Ако питаш Мардра, никой мъж не може да изчисти каквото и да било.
— Мислиш ли, че ще бъдеш в състояние да яздиш утре, Ф’нор? — запита Ф’лар загрижено. Той отлично виждаше умората, изписана на лицето на неговия полубрат, въпреки подобрението през тази нощ. Но тези напрегнати Обороти бяха се оказали нужни, и не бяха останали напразни дори след пристигането за един миг на хиляда и осемстотин дракона от миналото. Когато Ф’лар беше изпратил Ф’нор десет години назад във времето, за да може да развъди драконите, от които те така се нуждаеха, още не знаеха за съществуването на Песента на Въпроса или на драперията.
— Не бих пропуснал този полет дори ако съм без дракон — декларира Ф’нор твърдо.
— Което ми напомня, — отбеляза Ф’лар, — че утре при Телгар ще ни е нужна Лесса. Тя може да разговаря с всеки дракон, ако разбирате — обясни той, почти извинявайки се, на Т’тон и Д’рам.
— О, знаем — увери го Т’тон. — И Мардра няма нищо против. Виждайки неразбиращото изражение на Ф’лар, той прибави: — Като главна Стопанка на Уейр, Мардра, разбира се, води ятото на кралиците.
Изражението на Ф’лар стана още по-неразбиращо.
— Ятото на кралиците?
— Разбира се — Т’тон и Д’рам размениха въпросителни погледи, виждайки изненадата на Ф’лар. — Нали не пазите вашите кралици от бой?
— Нашите кралици? Т’тон, ние в Бенден сме имали само една кралица по едно и също време толкова много поколения, че много тук отричат легендите за кралици, участвуващи в битките, като долна ерес!
Т’тон изглеждаше опечален.
— До този момент не бях разбрал колко малък е броят ви. — Но ентусиазмът отново го завладя. — Както и да е, кралиците са много полезни с огнехвъргачките. Те откриват валма, които другите ездачи пропускат. Летят ниско, под основните ята. Това е една от причините, поради които Д’рам е толкова заинтересуван от пръскачката на агенотер. Не причинява опадане на косите на жителите на Хранилищата и е много по-добра на каменист терен.
— Искаш да кажеш, че вие позволявате на вашите кралици да летят… срещу Нишките? — Ф’лар игнорира факта, че Ф’нор, а и Т’тон се усмихват.
— Да им позволяваме? — удиви се Д’рам. — Та можеш ли да ги спреш? Не си ли знаете Баладите?
— „Полетът на Морета“?
— Точно така.
Ф’нор се разсмя на глас, виждайки израза на лицето на Ф’лар, докато той раздразнено бутваше висящия перчем настрани от очите си. След това се усмихна срамежливо.
— Благодаря. Това ми дава една идея.
Той изпрати Водачите на Уейрове до техните дракони, махна приятелски на Фандарел и Робинтън, по- весел, отколкото мислеше, че ще бъде на сутринта преди втората битка. След това запита Мнемет къде ли е Лесса.
Къпе се, отвърна бронзовият дракон.
Ф’лар хвърли поглед към празното леговище на кралицата.
О, Рамот е на Върха, както обикновено. Мнемет изглеждаше обиден.
Ф’лар чу как плискащите звуци в банята внезапно престанаха, и викна да изпратят горещ клах. Смяташе да се отпусне малко.
— Добре ли мина срещата? — запита Лесса със сладък глас, след като се появи от банята с хавлия, увита плътно около тялото й.
— Великолепно. Разбира се, Лесса, ти знаеш, че ще си нужна при Телгар.
Тя го изгледа внимателно за момент преди да се усмихне отново.
— Аз съм единствената Стопанка на Уейр, която може да говори с който и да е дракон — отвърна тя лукаво.
— Вярно е — потвърди Ф’лар безгрижно. — И вече не си единствената ездачка на кралица в Бенден…
— Мразя те! — изсъска Лесса, неспособна да убегне на Ф’лар, когато той притисна обвитото в хавлията тяло към себе си.
— Дори когато ти кажа, че Фандарел има огнехвъргачка за теб, така че можеш да се присъединиш към ятото на кралиците?
Тя спря да се върти в ръцете му и го изгледа, недоволна от това, че се беше досетил какво мисли.
— И че Килара ще бъде направена Стопанка на Южния Уейр… в това време? Като Водач на Уейра, имам нужда от мир и спокойствие между битките…
Хавлията падна на пода, когато тя отвърна на целувката му с такава енергия, сякаш беше предизвикана от драконите.
Подредени над връх Бенден, малко по-малко от три часа след разсъмване, двеста и шестнадесет дракона изчакваха, докато Ф’лар, покачен на шията на бронзовия Мнемет, проверяваше редиците им.
Под тях, в Чашата, бяха събрани всички жители на Уейра и някои от ранените в първата битка. Всички, освен Лесса и Рамот. Те бяха отишли във Форт Уейр, където се събираше ятото на кралиците. Ф’лар все още не можеше да подтисне напълно искрицата загриженост за това, че Лесса и Рамот също ще участвуват в боя. Остатък, даваше си сметка той, от дните, когато Перн беше имал само една кралица. Ако Лесса можеше
