Отмъщението е сладко нещо

на разтопено злато, посивяха и оредяха, носът й се сключи хищно напред, устните й се напукаха, а зъбите изпопадаха един по един.

Оставих единствено непроменени очите й. И, разбирате ли, това беше най-злата част от отмъщението ми. По този начин лицето й все пак запазваше някаква малка част от чара на 18-годишната девойка, която някога бе била красива като зората… и същевременно си оставаше лице на злобна и лъжлива старица, сгърчена от интриги и клюки.

С едно движение на свободната си ръка сътворих огледало пред нея. Тя се погледна и изпищя. Продължи да пищи и докато изричах формулата за придвижване в пространството. Дори и след като се материализирах в Кроучън, отзвуци от писъците й все още звучаха в ушите ми.

Ухилих се злобно. Слава Богу, че ми хрумна да доразвия заклинанието на стария си учител по магически умения и да добавя към него и една-две руни, колкото да направя девойката безсмъртна. Нека има време да размисли върху постъпката си.

В крайна сметка, след може би 1000–2000 години (жените са толкова тъпи същества, че понякога им отнема доста време да признаят правотата на човек…) тя вероятно щеше да осъзнае един простичък факт: че никой, никога и по никакви поводи не се ебава с магьосници. А още повече — ако магьосникът се казва Джаред Спайкс.

В едно старият ми учител беше стопроцентово прав. Наистина отмъщението е едно сладко, ама много сладко нещо…

,

Информация за текста

© 2003 Сибин Майналовски

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/1525)

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:40