— Защо британците променят всичко? — Калид наля вино в чашата й. — Защо например наричат Magdalen College „Моудлин“ или пък Caius College „Кийз“? Те съсипват собствения си език.
— Сигурно не ти е било много лесно, когато си пристигнал за пръв път тук.
Калид само сви рамене.
— Майка ми ме бе научила на родния си език. Но местните изрази бяха тези, които едва не ми взеха здравето.
— Усвоил си обаче до съвършенство оксфордския акцент. Забелязах, че местните хора намират този факт доста впечатляващ.
— Англичаните придават голямо значение на условностите. Тук мястото ти в обществото се определя от начина, по който говориш. В моята страна хората са много по-открити.
— Да, веднага се познава кой е роб и кой е свободен — отвърна сухо Сара.
— Пак ли ще водим същия спор?
— Наистина, ли щеше да заповядаш да бичуват Мемтаз, когато не исках да изляза с теб на езда?
— Наистина няма как да знаеш — усмихна се предизвикателно той.
— Не мисля, че би го направил. Ти просто ме манипулираше, нали?
Калид продължи да се усмихва загадъчно. Тя го замери със салфетката, а той искрено се разсмя.
— Трябва да ти кажа нещо — заяви Сара.
— Сигурно искаш да въведа демокрация в Бурса и да превърна палата си в болница за бедните.
— Не е лоша идея, но не това имах предвид.
— Какво тогава?
— Спомняш ли си, че снощи говорихме за размера на талията ми?
— Аха. — Калид започна да маже с масло филия хляб.
— В бъдеще ще расте.
— Кое?
— Талията ми.
Калид изпусна ножа и се втренчи в нея.
— Сара…
— Да?
— Ти си…
— Бременна. Да, така е.
Той отмести подноса встрани, стана и коленичи в краката й. Положи глава в скута й, а тя започна да го милва по косата.
— Кога разбра?
— Малко преди да напусна Турция.
— И просто щеше да се върнеш в Бостън, без да ми кажеш нищо?
— Мислех, че не ме искаш.
— Синът ми щеше да израсне в Америка!
— Или дъщеря ти.
— Детето ще е момче.
— Откъде знаеш?
— Гадателката на Козем казала, че първото ми дете ще е момче — отвърна сериозно Калид.
— Гадателката на Козем? Е, щом източникът на информация е толкова сигурен, защо още сега не започнем да избираме мъжки имена?
— Както и да го наречеш, той ще е следващият паша на Бурса.
— Той ще бъде наш и това е най-важното.
— Обичам те, Сара.
— Дълго чаках да чуя тези думи.
— Ще ти ги повтарям всеки ден, докато съм жив.
— Аз също — отвърна Сара и се усмихна.
Информация за текста
© 1994 Дорийн О. Малек
© 1998 Таня Найденова, превод от английски
Doreen Owens Malek
The Panther and Pearl, 1994
Редакция: Xesiona, maskara, 2008
Издание:
Издателство „Торнадо“, Габрово, 1998
Редактор: Мая Арсенова
Коректори: Мариета Суванджиева, Магдалена Николова
Техн.редактор: Никола Христов
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9526]
Последна редакция: 2008-12-04 12:00:00
1
Палатът на орхидеята — Б.пр.
2
скъпа — Б.пр.
3
Домакин, иконом — Б.пр.
4
Първа ханъма — Б.пр.
5
Бабата на пашата — Б.пр.
6
Китайска хазартна игра — Б.пр.
7
Благодаря ти — Б.пр.
