Вкочанясала Зората стиска с помодрял юмрук рога с чист лазурен звук но захапан от устата на пастира взел чепата сопа и поел към друг край далеч-далеч оттук докато шуми реката и пред теб се появи о самотнико Пюви дьо Шаван1 сред самота Времето опиянява Нимфата и гола тя му открива твойта Слава. С единствена грижа за път отвъд ослепителна Индия е поздравът пратеник в идния век в който все пак ще съзрат лудуващо в пяна платно как с цяла една каравела се гмурва и литва в едно о птица вестителка смела чиито унили стенания кормилото теглят към бряг с безцелни залежи от мрак от злато елмази страдания напев чийто ритъм и гама посреща усмихнат Да Гама. Душата във въздишка сбита отронвана сред тих покой когато кръгче дим отлита и чезне в кръгчета безброй не е ли някаква цигара макар да тлее бавно тя с целувка грейнала обжаря и после пада пепелта тъй от романса тръгнал волно от устните да излети изключвай щом се вслушваш ти Реалното че твърде долно зачеркват сетивата груби речта ти смътна и се губи. ,
© Кирил Кадийски, превод от френски
Stephane Mallarme
Hommage, 1887
Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2010 г.
Издание:
Стефан Маларме. Поезия
Второ преработено и допълнено издание
Подбор, превод от френски и предговор: Кирил Кадийски
Редактор на първото издание: Стефан Гечев
Художествено оформление: Иван Димитров
