удоволствие от оная непоносима болка, и зацамбурка в димящото блато на хамака, който погълна сякаш попивателна избухналата й кръв.
След три дни се ожениха в подиробедната служба. Предния ден Хосе-Аркадио беше ходил в магазина на Пиетро Креспи. Завари го да преподава урок по цитра и не го отведе настрана, за да му приказва.
— Ще се женя за Ребека — рече му той.
Пиетро Креспи пребледня, даде цитрата на един от учениците и приключи с урока. Когато останаха сами в претъпкания с музикални инструменти и играчки с пружини салон, Пиетро Креспи каза:
— Тя е ваша сестра.
— Не ме интересува — отвърна Хосе-Аркадио.
Пиетро Креспи изтри чело с напоената с лавандула кърпичка:
— Противоестествено е — обясни той — и освен това законът го забранява.
Хосе-Аркадио изгуби търпение не толкова от изрежданите доводи, колкото от бледнината на Пиетро Креспи.
— Дваж плюя аз на естеството — рече той. — И идвам да ви кажа, за да не си правите труда да ходите и да не питате нищо Ребека.
Ала грубото му държане се прекърши, щом видя, че на Пиетро Кресни му се навлажняват очите.
— Е — каза му той с друг тон, — ако пък ви харесва семейството, ей ви там Амаранта.
В неделната проповед отец Никанор разкри, че Хосе-Аркадио и Ребека не са брат и сестра. Урсула никога не прости онова, което сметна за възмутително неуважение, и когато се върнаха от църква, забрани на младоженците да стъпят в къщата. За нея сякаш бяха умрели. Тъй че наеха една къщичка срещу гробището и се настаниха в нея без други мебели освен хамака на Хосе-Аркадио. В сватбената нощ Ребека я ухапа за крака един скорпион, който се беше пъхнал в чехъла й. Схвана й се езикът, но това не попречи да изкарат един безпътен меден месец. Съседите се плашеха от виковете, които будеха цялата махала до осем пъти нощем и до три пъти следобед, се молеха да не би една толкова необуздана страст да смути покоя на мъртъвците.
Аурелиано беше единственият, който се погрижи за тях. Купи им няколко мебела и им дава пари, докато Хосе-Аркадио си възвърна чувството за действителност и започна да работи ничиите земи, които граничеха с двора на къщата. Амаранта, напротив, никога не успя да превъзмогне своята злоба срещу Ребека, макар животът да й предложи удовлетворение, каквото не беше и сънувала: по искане на Урсула, която не знаеше как да измие срама, Пиетро Креспи продължи да обядва всеки вторник в къщата, превъзмогнал неуспеха с едно спокойно достойнство. Запази черната лента на шапката си, като доказателство за почит към семейството, и му беше приятно да показва обичта си към Урсула, като й носеше другоземски подаръци: португалски сардели, мармалад от турски рози, а веднъж и един изящен шал от Манила. Амаранта се отнасяше към него с ласкава грижовност. Отгатваше вкусовете му, отскубваше разшитите конци от маншетите на ризата му, а за рождения му ден извеза една дузина кърпички с неговите начални букви. Всеки вторник след обяда, докато бродираше в пруста, той й правеше весела компания. За Пиетро Креспи оная жена, която винаги бе считал за момиченце, беше цяло разкритие. Макар че нейният тип беше лишен от изящност, тя имаше рядка чувствителност да цени светските неща и тайна нежност. Един вторник, когато никой не се съмняваше, че рано или късно това трябва да се случи, Пиетро Креспи я помоли да се омъжи за него. Тя не прекъсна работата си. Изчака да й мине горещата червенина по ушите и придаде на гласа си зряла и спокойна възторженост.
— Разбира се, Креспи — каза тя, — но когато се опознаем по-добре. Никога не е хубаво да се насилват нещата.
Урсула помръкна. Въпреки че ценеше Пиетро Креспи, тя не успяваше да установи дали неговото решение от нравствена гледна точка е добро или лошо след проточилото се и нашумяло годеничество с Ребека. Но накрая го възприе като неокачествима истина, защото никой не сподели съмненията й. Аурелиано, който беше мъжът в къщата, я обърка още повече със своето загадъчно и окончателно мнение:
— Сега не е време да се мисли за женитби.
Онова мнение, което Урсула проумя едва след няколко месеца, бе единствено честно мнение, което Аурелиано можеше да изкаже в тоя момент не само за венчавката, но и за всеки друг въпрос освен войната. Той самият пред взвода за разстрел нямаше да разбере много добре как лека-полека се беше накачила редицата тънки, изкусни, ала неповторими случайности, които го отведоха дотам. Смъртта на Ремедиос не предизвика у него сътресението, от което се боеше. Това бе по-скоро някакво приглушено чувство на гняв, което постепенно се разтвори в самотна и бездействена прекършеност, подобна на онази, която изпита по времето, когато се беше примирил да живее без жена. Отново потъна в работата, но запази привичката си да играе на домино с тъста. В един обезмълвен от жалейката дом нощните разговори заздравиха дружбата на двамата мъже.
— Ожени се повторно, Аурелиано — казваше му тъстът. — Шест дъщери имам, да избираш.
Веднъж, в навечерието на изборите, дон Аполинар Москоте се завърна след едно от честите си пътувания загрижен за политическото положение в страната. Либералите били решени да се вдигнат на война. Тъй като по онова време Аурелиано имаше съвсем объркани представи за различията между консерватори и либерали, тъстът му даваше опростени уроци. Либералите, казваше, са масони; хора от лоша порода, привърженици да се избесят поповете, да въведат гражданско бракосъчетание и развод, да се признаят еднакви права и на незаконните, и на законните деца и да се разпокъса страната чрез една федерална система, която да лиши от пълноправие върховната власт. Обратно, консерваторите, които са получили властта направо от господа-бога, ратуват за непоклатимост на обществения ред и семейно благоденствие; те са бранители на вярата Христова, на принципа за единоначалие във властта и не са съгласни страната да бъде разпокъсана в автономни общности. От човеколюбиви чувства Аурелиано изпитваше влечение към либералното становище относно правата на незаконнородените деца, но все пак не проумяваше как се стига до тая крайност да се води война за неща, които не може да се пипнат с ръка. Стори му се, че е преувеличение, когато тъстът накара да му пратят за изборите шестима войници, въоръжени с пушки, под командуването на един сержант, и то в селище без политически страсти. Те не само дойдоха, но тръгнаха от къща на къща да изземват ловджийски оръжия, мачете, та даже и кухненски ножове, преди да се раздадат между мъжете над двайсет и една година сините бюлетини с имената на кандидатите консерватори и червените бюлетини с имената на кандидатите либерали. Срещу изборите самият дон Аполинар Москоте прочете разпоредба, която забраняваше от събота в полунощ, в продължение на четирийсет и осем часа, да се продават спиртни напитки и да се събират повече от трима души, които не са от едно и също семейство. Изборите протекоха без произшествия. В неделя от осем часа заранта на площада беше натъкмена дървена урна, охранявана от шестимата войници. Гласуването стана при пълна свобода, както можа да потвърди самият Аурелиано, който стоя почти целия ден с тъста си, да не би някой да гласува повече от един път. В четири часа след пладне ситни удари на барабан известиха сред площада края на гласоподаването и дон Аполинар Москоте запечата урната с лепенка, пресечена от него вия подпис. Тази нощ, докато играеше домино с Аурелиано, той заповяда на сержанта да скъса лепенката, за да преброи гласовете. Имаше почти толкова червени бюлетини, колкото и сини, обаче сержантът остави само десет червени и попълни разликата със сини. После отново запечатаха урната с нова лепенка и на другия ден рано-рано я занесоха в столицата на провинцията.
— Либералите ще дигнат война — каза Аурелиано.
Дон Аполинар Москоте вдигна глава от плочките на доминото.
— Ако го казваш заради подмяната на бюлетините, нищо няма да направят — рече той. — Оставят се няколко червени, та да няма възражения.
Аурелиано разбра неизгодите на опозицията.
— Ако аз бях либерал — каза, — щях да дигна война заради бюлетините.
Тъстът му го изгледа над рамките на очилата.
— Ех, Аурелито — рече той, — ако ти беше либерал, нямаше да видиш подмяната на бюлетините, макар да си ми зет.
В действителност възмущението из селището бе предизвикано не от резултата в изборите, а от обстоятелството, че войниците не върнаха оръжията. Група жени приказваха с Аурелиано да издействувал от тъста си връщането на кухненските ножове. Дон Аполинар Москоте му обясни съвсем доверено, че
