— Още три топчета за пинг-понг! — повтори мъжът.
Мъжът със сламената шапка се поколеба. Неочаквано забеляза, че всички бяха втренчили погледи в него. Очакваха реакцията му. Без нищо да каже, той взе монетата и сложи три топчета върху тезгяха. Обърна се пак и почука бурканите с крайчеца на бастуна.
— Елате! Елате да опитате късмета си! — завика някак си вяло. — Детска игра е да спечелите! Няма нищо по-лесно от това на панаира!
Той смъкна сламената шапка и изтри запотеното си чело с левия ръкав на ризата. Беше почти плешив, но все още поддържаше грижливо редките си коси. Потта на струйки се стичаше по главата му. Положи отново сламената шапка и подаде три топчета на момченцето, като пусна монетата в металната кутия под тезгяха.
Хората се извърнаха и загледаха мъжа в черно. Когато той хвърли първото от трите топчета в буркана, някои от тях започнаха да ръкопляскат, а едно момченце извика:
— Браво!
Грамадният мъж гледаше подозрително. Присвитите му очички проследиха траекторията на второто топче, което мъжът в черно вкара в буркана при другите две. Мъжагата се намръщи, направи гримаса — поиска да се намеси, нещо да каже. Аплодисментите като че ли го раздразниха.
Мъжът в намачкания костюм хвърли третото топче за пинг-понг. То хлътна при другите три. Зрителите одобрително зашумяха, заръкопляскаха по-силно.
Сега бузите на едрия мъж вече пламтяха. Той отново намести буркана с червената рибка на етажерката. Посочи с бастуна по-горните етажерки.
— Какво да бъде? — запита.
Сухият мъж хвърли нова монета от двайсет и пет цента на тезгяха.
— Още три топчета за пинг-понг! — заяви той.
Мъжагата със сламената шапка го загледа втрещено. Задъвка цигарата, капка пот се отърколи по носа му.
— Хайде, не му отказвайте! — извика един от зрителите.
Грамадният мъж се огледа. Видимо направи усилие. Усмихна се.
— Добре, съгласен съм! — отсече сухо. Взе три нови топчета от панера и ги пусна в дланите му.
— Да не му дадете фалшиви топчета! — подвикна шеговито някой от тълпата.
— Тук няма фалшиви топчета! — засегна се едрият мъж. — Всички са еднакви!
Той положи топчетата на тезгяха, дръпна монетата, хвърли я в кутията под тезгяха и тя издрънча. Звукът отекна като гръм.
Мъжът в черния костюм вдигна ръка.
— Един момент… — прекъсна го мъжагата. Обърна се отново и протегна ръка към масата. Улови буркана, обърна го и изсипа четирите топчета за пинг-понг в панера. Ръката му трепна колебливо, преди да върне обратно буркана на мястото му.
Никой вече не играеше. Всички наблюдаваха с любопитство мъжа в черно, който сега вдигаше ръката си, за да хвърли първото от поредните три топчета. То описа парабола и косо падна в същия буркан, както преди — без въобще да докосне гърлото. Подскочи един път, после се закова на място. Зрителите изръкопляскаха и закрещяха.
— Браво!
Едрият мъж потри вежди с дясната си ръка, разтърси пръсти раздразнено, отръска потта.
Мъжът в черния костюм метна второто топче. То полетя, падна в буркана.
—
Мъжът в черно го погледна.
— Какво правите? — попита едрият мъж.
— Хвърлям топчета за пинг-понг! — отвърна мъжът в черно.
Последва всеобщ бурен смях. Лицето на едрия мъж се зачерви още повече.
— Това го знам много добре! — възкликна той.
— Тук май има скрити огледала! — предположи някой от зрителите.
Всички отново избухнаха в смях. Обстановката се нажежаваше.
— Много
Мъжът в черния костюм хвърли третото топче за пинг-понг. Като понесено от невидима ръка, то плавно прелетя над масата и падна в буркана при другите две. Всички зрители изръкопляскаха шумно.
Едрият мъж със сламената шапка грабна от една етажерка чисто нова лъскава тенджера под налягане и с нежелание я постави върху тезгяха. Мъжът в черно дори не я погледна. Извади нова монета от двайсет и пет цента.
— Още три топки за пинг-понг — поиска. Това беше желанието му.
Едрият мъж не му обърна внимание.
— Насам! Насам! — викаше той към другите. — Елате тука! Вкарайте топчетата за пинг-понг в бурканите!
Всеобщ ропот на неодобрение заглуши гласа му. Той се обърна ядосан.
— Всеки клиент има право само на четири опита! — изкрещя.
— Къде го пише това? — троснато запита някой.
— Такива са правилата на играта! — заоправдава се едрият мъж. Обърна гръб на мъжа в черно и пак почука бурканите с крайчеца на бастуна.
— Елате! Насам! — отново захвана.
— Аз идвах вчера и направих
— Това е, защото не сте спечелили нито веднъж! — отговори му един юноша.
По-голямата част от зрителите заръкопляскаха, превивайки се от смях, но други започнаха да освиркват.
— Оставете го да играе! — безапелационно се намеси басов мъжки глас. Останалите му запригласяха.
— Оставете го да играе! Какво толкова! Оставете го, нека продължи!
Мъжът със сламената шапка нервно преглътна. Огледа се наоколо, по лицето му се изписа агресивност. Внезапно той надигна ръце към небето.
— Добре, съгласен съм! Не се нервирайте толкова!
Хвърли злобен поглед към мъжа, прибра монетата. Наведе се, измъкна три топчета и ги стовари върху тезгяха. После се наклони към мъжа в черно и промърмори:
— Ако ми правите някакъв номер, във ваш интерес е да се махнете. Тази игра е честна!
Мъжът в черно впи поглед в него. Лицето му остана безизразно. Очите му изглеждаха много бледи в сравнение с кожата, която сякаш беше ощавена.
— Какво искате да кажете? — попита го просто.
— Искам да кажа, че никой не може последователно да вкара в бурканите толкова много топчета… едно след друго…
Грамадният мъж се задъхваше. Мъжът в черния омачкан костюм го стрелна многозначително с поглед.
— Сигурно е така, но аз
Едрият мъж почувства как ледени тръпки пролазиха по тялото му. Направи крачка назад и видя мъжа в черно да хвърля топчетата за пинг-понг. С всяко вкарано поредно топче в буркана, зрителите избухваха в ръкопляскания и викове „Браво!“ огласяха простора.
Едрият мъж взе един сервиз с ножове за месо от най-горната етажерка и го постави върху тезгяха така, че всички да го видят.
Отново се обърна.
— Насам! Елате! — завика. — Елате и вкарайте топчетата в бурканите! Спечелете награди!
Гласът му трепереше.
