Възбуда

Ричард МатисънВъзбуда

Тя не сваляше погледа си от него.

Тя искаше да се увери в това и се опитваше да не го показва.

Той бе изключително съвършен и толкова красив, че я възбуждаше до полуда, караше я да се разтопява, привличаше я неумолимо към себе си. Трийсетинагодишен. Съвсем сам на бар-плота. Десет етажа по-надолу, заспалият град бе тъмен и мрачен. Уличните лампи зловещо стърчаха и надничаха със своите оранжеви очи в бара на хотела. От време на време отдолу без писклив вой преминаваше притихнала полицейска кола, блуждаеща без цел.

Тя все така го гледаше втренчено, бършейки несъзнателно със салфетката дългите си нокти.

Почти беше сигурна в това. Разбираше го по погледа му.

Може би бе много повече, отколкото у другите преди него.

Поръча си още един коктейл „камикадзе“, после се отправи към телфона, минавайки съвсем близо до мъжа, почти докосвайки го. Той дъвчеше кибритена клечка и гледаше през прозореца. Тя забеляза начина, по който показалецът му обхождаше ръба на чашата, сякаш докосваше тялото на жена.

Погледът.

Навсякъде, където снимаха филма, тя намираше и получаваше онова, което търсеше.

Когато екипът приключеше със снимките за деня, когато двамата с режисьора привършеха с предварителната подготовка за следващия ден, тя сядаше зад волана на микробусчето, взето под наем от някаква места фирма, и караше в несвяст чак до хотела, където филмовата компания бе резервирала стаи за участниците в кинопродукцията. Вземаше получените за нея писма от рецепцията, след което се качваше в стаята си. Винаги изтощена, винаги ядосана, че е само помощничка на режисьора. Опълчила се срещу целия свят, че не може да бъде онази, към която се стремеше в мечтите и сънищата си — онази, която да командва на снимачната площадка, а и въобще.

Която да контролира ситуацията, да владее положението.

Тогава тя се събличаше, вземаше душ. Затваряше очи и оставяше водата на бразди да облее тялото й, сякаш я разравяха с плуг. Опитваше се да се отдаде на усещанията. Да почувства отново някои неща. Но никога не успяваше.

Беше неспособна да го направи.

Повече не я интересуваше сладострастното пътешествие, което изживяваха някои нейни приятелки, когато, останали сами и съблекли се голи, те докосваха леко телата си, опипваха се безмълвно, оставяха кожата им да настръхва и тръпне. Не, нейното тяло търсеше по-силни усещания. Тя търсеше онзи, който щеше да се държи с нея така, както трябваше да се държат с нея, да я докосва и изпълва така, както трябваше да бъде докосвана и изпълвана. Който би я накарал да му отвърне със същото, който би я извадил от равновесие, който би я преобразил. Който би я гледал право в очите, когато тя се изпълнеше с наслада, който би я принудил със стон да стигне до края…

Със същия този поглед.

Тя вдигна слушалката, набра номера. Поръча разговор за тяхна сметка. Съпругът й спеше. Когато вдигна от другата страна, й заяви, че я обича. Тя му каза същото, без да откъсва погледа си от мъжа, който продължаваше да стиска с устни кибритената клечка, бавно я смучеше. Тя го гледаше — омагьосана, уязвима.

Съпругът й предложи да събуди децата, да пожелаят и те „лека нощ“ на мама.

„Мама им липсва!“ — съобщи й той с онзи сладникав глас, който тя ненавиждаше. Тя не чу продължението. Мъжът се бе наклонил леко встрани. Наложи се съпругът й да повтори, питайки я дали всичко е наред. Според него изглеждала уморена и някак си разсеяна. Тя се разсмя за миг, насила, успокои го. Щеше й се колкото е възможно по-бързо да се отърве от него. Той й повтори, че я обича, че би искал в този момент да бъде при нея, с нея, в нея, да се люби с нея…Тя остана мълчалива, не спираше да оглежда мъжа в другия край на бара, улавяйки неговия поглед, докато той се опитваше да привлече вниманието на сервитьорката.

— Не ти ли липсвам? — попита я съпругът й.

Мъжът я гледаше, но странно защо тя изпита усещането, че не я вижда, че погледът му минава през нея.

Съпругът й я запита дали с нетърпение очаква мига, когато ще се люби с него в деня, щом се върне.

Тя не преставаше да следи всяко едно движение на мъжа.

Съпругът й се прокашля, повтори въпроса си.

— Да, скъпи… Разбира се, да… — отговори му машинално, без в действителност да проумява с какво се съгласява.

А всъщност беше лъжа. Беше една вечна, постоянна измама. Съпругът й винаги я беше разочаровал, никога не бе успял да пробуди у нея и най-малкия трепет, дори напротив — имаше чувството, че я беше направил фригидна. А тя жадуваше някой, който да я застави да забрави коя е, защо е, къде е… Да получи нещо наистина реално…

Нещо нереално…

После за миг настана мълчание. Съпругът й беше отишъл да извика децата, макар че тя се бе помъчила да го разубеди. Естествено, той никога не се бе вслушвал в нейните желания, съвети… Когато тя отдалечи премръзнали пръсти от притворените си клепачи, а главата й клюмна под тежестта на някакво вътрешно привличане, мъжът изведнъж се озова съвсем близо до нея, зает да купува цигари от автомата в съседство…

„Кажете «лека нощ» на мама, деца…“

Все още сънливи, децата заговориха в слушалката.

И точно в този момент мъжът я загледа втренчено. Без да трепва, запали цигара. Тя им каза да се връщат обратно в леглото. Каза им също, че ги обича. Но гледаше мъжа право в очите, които я опипваха — лицето, устните й… Погледът му бавно се хлъзна към шията, към едрите й гърди, разкопча блузката й, спусна се по-надолу… Още по-надолу… И още…

След което мъжът енергично вдигна глава. И пак продължи да я изучава. Тя го остави спокойно да довърши работата си с поглед…

Отидоха в стаята на мъжа. Никаква дума не бе произнесена. Любиха се цяла нощ. Тя жадно се впиваше в чаршафите, тялото й се гърчеше, обливаше се в пот. Пръстите й раздираха плата на дюшека, забиха се в подплатата на постелята… Болезнени викове я давеха, не смееше да изкрещи. Той я галеше толкова нежно, че сякаш я докосваше не с пръсти, а с мисълта си. Тялото й се извиваше и обтягаше като тетива, възглавницата под главата й бе мокра.

Той я завърза към страничните облегалки на леглото с копринени шалове, диханието му се носеше като ухание над солените й устни. Зацелува нежно миглите й, с върха на езика докосна ушите й, проникна в тях, размърда го леко, после зашепна брутални слова за насилие и жестокост, които я изпълниха и за първи път я накараха да изпита що е наслада… Ръцете му я замачкаха по-грубо, докато в един момент кожата й не запламтя. Пръстите й се изопнаха, опитаха се да разкъсат шаловете, с които китките й бяха завързани за леглото. Мъжът продължаваше да я мачка, разтриваше я, а тя стенеше, изпаднала в омаята на това неземно удоволствие, което не беше изпитвала преди това… Вече си мислеше, че се е преселила в нечие друго тяло, че не е тя, а друга жена…

Никога досега не бе изживявала подобна възбуда и когато всичко свърши, когато мъжът почти я отблъсна от себе си, тя мигновено заспа на гърдите му, пропадна в покоите на съня, сгушила се като новородено.

Зашепна в полусън, че е било нечувано, замаяна от това силно, сладострастно душевно вълнение, което той я беше накарал да изпита и което още я държеше в прелестна омая.

Той промълви едно-единствено нещо — онова, което трябваше:

— Ти никога не ще забравиш тази нощ!

На зазоряване, когато тя се събуди, той си беше заминал. Не бе оставил никакво съобщение, никакъв знак. На вратата се почука и тя отвори, загръщайки се в хавлия. Една камериерка избута количка със закуската — омлет и кафе с мляко, плюс сутрешния вестник.