Но господин Калвин само поклати глава с разтревожен вид. Той явно премисляше наново разсъжденията на Ърнест и търсеше в тях някаква грешка.
— Нека прегледам с вас накратко цялата работа още веднъж — рече Ърнест. — Ние започнахме с определен промишлен процес, с обувната фабрика. Установихме, че подялбата на съвместно произведената стока, която се извършва там, прилича на подялбата, която става във всички промишлени процеси. Установихме, че работниците могат да закупят с надниците си само определено количество от произведеното и че капиталистите не консумират остатъка на производството. Установихме, че когато работниците консумират всичко, каквото им позволят надниците, и когато капиталистите консумират толкова, колкото искат, псе още остава неконсумиран излишък. И се съгласихме, че този излишък може да се пласира само в чужбина. Съгласихме се също, че стоварването на този излишък на друга страна ще докара до разработването на източниците й за производство и че след кратко време тя ще има неконсумиран излишък. Разпростряхме този процес върху всички страни на планетата, докато всяка страна ще произвежда всяка година и всеки ден неконсумиран излишък, който тя не ще може да пласира в никоя друга страна. А сега ви питам пак: какво ще правим с тези излишъци?
И пак никой не се обади.
— Господин Калвин? — попита Ърнест.
— Вижда ми се направо невероятно — призна си господин Калвин.
— И На ум не ми е идвало такова нещо — каза господин Асмънсен. — И все пак е ясно като бял ден.
Тогава за първи път чух да се тълкува доктрината на Карл Маркс63 за принадената стойност и Ърнест направи това толкова просто, че и аз останах смаяна и озадачена.
— Ще ви посоча начин да се отървете от излишъците — каза Ърнест. — Хвърляйте ги в морето. Хвърляйте всяка година в морето обуща, жито, дрехи и всички други търговски стоки, възлизащи на стотици милиона долара. Няма ли това да оправи работата?
— Положително ще я оправи — отговори господин Калвин. — Но е смешно от ваша страна да говорите така.
Ърнест незабавно се нахвърли върху него:
— Нима е по-смешно от онова, което проповядвате вие, рушителю на машини, като се връщате към допотопните похвати на вашите деди? Какво предлагате за отърваване от излишъците? Вие искате да избегнете въпроса за излишъците, като не произвеждате никакви излишъци. А как смятате да избегнете произвеждането на излишъци? Като се върнете към първобитния начин на производството, толкова объркан, безреден и нецелесъобразен, толкова разточителен и скъп, че ще бъде невъзможно да се произведе излишък.
Господин Калвин преглътна. Думите на Ърнест бяха попаднали в целта. Той преглътна още веднъж и се поизкашля.
— Прав сте — каза той. — Признавам се за виновен. То е смешно. Но трябва да направим нещо. Това е въпрос на живот или смърт за нас, средната класа. Ние отказваме да загинем. Предпочитаме да бъдем смешни и да се върнем към недодяланите и разточителни методи на нашите деди. Искаме да върнем промишлеността на стъпалото, на което е била преди тръстовете. Искаме да разрушим машините. Какво ще направите, за да ни спрете?
— Но вие не можете да разрушите машините — отвърна Ърнест. — Не можете да накарате развоят на еволюцията да тръгне обратно по стъпките си. Насреща ви се изправят две огромни сили, всяка от които е по-мощна от вас, средната класа. Едрите капиталисти, накратко казано тръстовете, не ще ви позволят да се върнете назад. Те са против унищожаването на машините. А по-велика от тръстовете и помощна е работническата класа. Тя не ще ви позволи да разрушите машините. Тръстовете и работническата класа се борят кой да владее света, а заедно с това и машините. Това са двете воюващи страни. Нито едната, нито другата не желае унищожаването на машините. И двете искат да ги завладеят. В тази битка няма място за средната класа. Средната класа е джудже между два великана. Нима не виждате вие, средната класа, че сте попаднали между два воденични камъка и те са вече започнали да ви смилат?
Аз ви доказах с математическа точност неизбежния провал на капиталистическата система. Когато всички страни се видят обременени с неконсумирани и непродаваеми излишъци, капиталистическата система ще рухне под страхотната тежест на печалбите, натрупани от самата нея. И в този ден не ще има никакво рушене на машини. Борбата тогава ще бъде за притежаването им. Ако работническата класа победи, вашето положение ще се облекчи. Съединените щати, пък и целият свят, ще навлязат в нова, велика ера. Вместо да смажат живота, машините ще го направят по-красив, по-щастлив и по-благороден. Вие, унищожената средна класа, заедно с работническата — тогава не ще има нищо освен работническа класа, — вие и всички други работници ще участвувате в справедливото разпределение на произведеното от чудните машини. И ние всички заедно ще правим нови и още по-чудни машини. И няма да има никакви неконсумирани излишъци, защото няма да има никакви печалби.
— Ами ако тази битка за завладяването на машините и на света спечелят тръстовете? — попита господин Кауълт.
— Тогава — отговори Ърнест — вие и работническата класа, и всички ние ще бъдем смазани под желязната пета на деспотизъм, по-безмилостен и по-ужасен от всички деспотизми, почернили страниците от историята на човешкия род. Това ще е хубаво име за този деспотизъм: Желязната пета64.
Настъпи продължително мълчание и всички на масата потънаха в непривичен и дълбок размисъл.
— Но този ваш социализъм е фантазия — каза господин Калвин и повтори: — Фантазия!
— В такъв случай ще ви покажа нещо, което не е фантазия — отговори Ърнест. — И ще го нарека олигархия. Вие го наричате плутокрация. Но и вие, и ние имаме пред вид същото нещо: едрите капиталисти или тръстовете. Хайде да видим в чии ръце се намира властта днес. А за да го направим, нека разпределим обществото на съответните класи.
В обществото има три големи класи. На първо място идва плутокрацията, която се състои от богати банкери, железопътни магнати, директори на сдружения и на тръстове. Втора е средната класа, вашата класа, господа, която се състои от земеделци, търговци, дребни фабриканти и хора със свободни професии. А трета и последна е моята класа, пролетариатът, който се състои от наемни работници65.
Не можете да не се съгласите, че притежаването на богатство представлява основата на властта в Съединените щати днес. Как се разпределя богатството, притежавано от тези три класи? Ето ви цифрите. Плутокрацията притежава състояние от шестдесет и седем милиарда. От общия брой на работещите лица в Съединените щати само нула цяло и девет десети на сто принадлежат към плутокрацията и въпреки това тя притежава седемдесет на сто от общото богатство. Средната класа притежава двадесет и четири милиарда. Двадесет и девет на сто от работещите лица принадлежат към средната класа и те притежават двадесет и пет на сто от общото богатство. Остава пролетариатът. Той притежава четири милиарда. От всички работещи седемдесет на сто принадлежат към пролетариата, а пролетариатът притежава четири на сто от общото богатство. Кой държи властта, господа?
— Според вашите цифри ние, средната класа, сме по-силни от работниците — забеляза господин Асмънсен.
— Това, че наричате нас слаби, не ви прави по-силни в сравнение със силата на плутокрацията — рязко отвърна Ърнест. — Нещо повече: още не съм свършил с вас. Има по-голяма сила от богатството и тя е по- голяма, защото не може да бъде отнета. Нашата сила, силата на пролетариата, е в нашите мишци, в нашите ръце, хвърлящи бюлетини в урните, в нашите пръсти, натискащи спусъка на пушките. Тази сила не могат да ни отнемат. Тя е първичната, предвечна сила на живота, по-силна от богатството, която то не може да възпре.
А вашата сила не е неотделимо свойство. Тя може да ви бъде отнета. Дори и сега плутокрацията ви я отнема. На края тя съвсем ще ви я отнеме. И тогава ще престанете да бъдете средна класа. Ще се принизите до нашето равнище. Ще станете пролетарии. И хубавото в тази работа е, че ще увеличите нашата сила. Ние ще ви приемем като братя и всички заедно ще се борим рамо до рамо за каузата на човечеството.
