състояние на Ригън нямаше да стигне, за да връчи на купувачите продадените в брой акции.
— Торес умря — каза Хенри на Франсис.
— Ура! — беше радостният отговор на Франсис.
— Умря като плъх в капан. Видях главата му да стърчи навън. Не беше красива картина. Шефът също умря. И… и още някой умря…
— Да не е Леонсия! — възкликна Франсис.
Хенри поклати глава.
— Някой от Солановците… старият Енрико?
— Не, твоята съпруга, госпожа Морган. Торес я застреля, умишлено я уби. Аз бях до нея, когато тя падна. А сега дръж се, имам още новини. Леонсия е тука с нас, в съседната стая, и чака да отидеш при нея. Не можеш ли да почакаш, докато свърша? Имам и други новини, които ще ти обяснят някои неща преди да отидеш при нея. Дявол да го вземе, да бях като един мой познат китаец, щях да те накарам да ми платиш един милион за сведенията, които ти давам безплатно.
— Казвай… какво е то? — нетърпеливо попита Франсис.
— Добри новини, разбира се, най-достоверни добри новини. Най-добрите новини, каквито някога си чувал. Аз… да не вземеш да ми се смееш или да ми счупиш главата… защото добрите новини са, че аз си имам сестра.
— Какво от това? — грубо отговори Франсис. — Аз зная открай време, че имаш сестра в Англия.
— Но ти не ме разбираш — продължаваше да го мъчи Хенри. — Това е съвсем нова сестра, пораснала вече, най-хубавата жена, която някога са виждали твоите очи.
— И какво от това? — изръмжа Франсис. — Може да е добра новина за тебе, но не виждам какво общо има с мене!
— Аха, сега стигнахме до най-важното — захили се Хенри. — Ти ще се ожениш за нея. Давам ти пълното си съгласие…
— Няма да я взема, дори да ти е десет пъти сестра и десет пъти по-хубава! — прекъсна го Франсис. — Няма жена на тоя свят, за която ще се оженя!
— И въпреки това, Франсис, момчето ми, ти ще се ожениш за тази. Зная това. Чувствувам го с цялото си същество. Готов съм да се обзаложа.
— Обзалагам се на хиляда долара, че няма да се оженя.
— А! Щом ще залагаш, залагай повечко, та да има за какво — проточи Хенри.
— Залагам колкото искаш.
— Дадено! Тогава хиляда и петдесет долара… А сега върви в съседната стая да я видиш.
— Заедно с Леонсия ли е?
— Не, съвсем самичка.
— Нали ми каза, че там е Леонсия?
— Точно така, точно така. Леонсия е наистина там. И при нея няма жива душа, и тя те чака, за да си поприказвате.
Франсис започваше вече да се дразни.
— Защо ме разиграваш така? — попита той с яд. — Нищо не мога да разбера от твоите усуквания. Ту ми разправяш, че там била някаква твоя съвсем нова сестра, ту пък е жена ти.
— Кой ти каза, че изобщо имам жена? — отговори Хенри.
— Предавам се! — не се сдържа Франсис. — Ще отида да се видя с Леонсия. А с тебе ще си поговорим после, когато дойдеш пак на себе си.
Той се запъти към вратата, но Хенри го спря.
— Само една секунда още, Франсис, и свършвам — каза той. — Искам да ти обясня поне едно нещо. Аз не съм женен. Там те чака само една жена. Тази жена е моя сестра. И тя е Леонсия.
Трябваше да мине половин минута, докато зашеметеният Франсис проумее положението. Той пак се обърна към вратата и се втурна нататък, но Хенри го спря.
— Печеля ли облога? — попита той.
Но Франсис го блъсна настрана, стрелна се през вратата и я тръшна подире си.
Информация за текста
© 1986 Сидер Флорин, превод от английски
Jack London
Hearts of Three, 1918
Сканиране: sir_Ivanhoe, 24 януари, 2007 г.
Разпознаване и последна редакция: NomaD, 27 януари, 2008 г.
Публикация:
Издателство „Георги Бакалов“, Варна, 1986
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5253]
Последна редакция: 2008-01-30 10:43:54
1
2
3
4
5
6
7
