Заложник на самия себе си

— И все пак няма ли поне едно същество, заради което би направил тази жертва?

— Не съм роден да бъда жертва, макар да не познавам и майка си…

Майк все още не се намесваше. Не бе сигурен дали Аполона го е забелязал в кабинета, толкова увлечен да следи собственото си отражение в стъклото на прозореца. Също като него самия навремето! Неговото копие, свободно и от семейство, и от морал, и от необходимостта да създаде каквото и да било. Ако трябваше да избира между Стив и младежа насреща му и ако трябваше да решава сега, какво би отвърнал на лекаря?

Знаеше какво. През тия двайсетина години, прекарани с Лора и Стив, той се бе променил неузнаваемо. Защото и двамата го бяха обичали, а и той тях. И взаимно си бяха влияли в промените. И знаеше, че предишните му години са загубени години. Истински бе живял след шейсетте…

Когато останаха сами, Майк се обърна към лекаря:

— Не съжалявам за своя избор, а сега получих урок от вас. И може би в клонирането наистина има смисъл, но единствено ако съумявате да създавате копия, по-добри и по-цялостни от оригинала…

— Работим в това направление.

— Ще мога да умра спокойно…

— Не се тревожете — усмихна се лекарят, — имам за вас донор. И ще можете дълго да се радвате още на живота.

Майк изтръпна:

— Не е Стив, нали?

— Не е.

— Не е и този, който беше тук, преди малко. Нарциса…

— Не е — усмихна се отново лекарят.

— Тогава?

— Не е нужно да знаете всичко, а и едва ли ще разберете.

След операцията, когато дойде на себе си, видя усмихнатите лица на Лора и Стив, надвесени над лицето му. Стив ли беше наистина? Трябваше да види очите му, за да повярва, че е той. Надникна в тях, видя любов, всеотдайност и загриженост. Благодаря ти, Боже, благодаря ти! А аз ще се грижа да го пазя в този живот, както се грижих да пазя парите си!

,

Информация за текста

© Весела Люцканова

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/897)

Последна редакция: 2006-08-06 15:30:54