— Разбира се, че ще! Сега съм твоя съпруга и няма да търпя да си нещастен.
Той се втренчи в нея и избухна в смях. Та тя говореше сериозно! Какво бижу. Не я заслужаваше, но тя бе неговото спасително въже към щастието и той здраво щеше да се държи за нея.
Отново се изправи, накара я да стане и я целуна.
— Можем да обсъдим този въпрос у дома.
— Но това е твоят дом.
— Вече не. Шшт, всичко е наред, Маги. Щом имам тебе, нищо друго няма значение.
Тя нежно положи длан върху бузата му.
— Ще ме разплачеш, ако ми говориш такива неща.
— Докато плачеш с усмивка, предполагам, че мога да изтърпя няколко сълзи.
— Има ли нещо? — попита Дъглас зад тях.
Себастиян настръхна.
— Не. С Маги тъкмо си тръгвахме.
— Защо?
Себастиян затвори очи. Малко оставаше да се измъкне.
— Защото това — той махна с ръка към Джайлс — не променя нищо.
— Съгласен съм — изненада го баща му. — Още тогава се сърдех на Сесил за неговата слабост и невъздържаност. Той играеше комар с пари, които нямаше. Вече беше загубил всичко. Взех акта за собственост на имението му с надеждата той да осъзнае с какво се е захванал, да престане. Разбира се, че щях да му помогна още веднъж, ако беше дошъл да ми признае, че животът му е застрашен. Но Джайлс бе прав. Усещах, че е започнал да ми завижда, да негодува, че имам повече от него. Не съм изненадан, че е предпочел да ме накара с измама да платя дълга му, вместо да помоли за помощта ми — за пореден път. Но даже не съм и сънувал, че ще прибегне до толкова разрушителен план. Прекратих нашата дружба, когато той дойде тук след мнимата смърт на Джайлс, за да ми вмени още вина, сякаш не бях поел достатъчно. Така и не разбрах откъде се взе тази негова наглост, но сега ти разкри загадката. Няма ли да приемеш заслужените почести?
— За какво? Че доведох Джайлс обратно от мъртвите ли? Той и сам можеше да го направи. Че отървах Дентън от брачния хомот? Той и сам можеше да го направи.
— Но не го направиха. Ти сложи край на този кошмар.
— Значи аз съм героят? Странно, не се чувствам като герой, татко. Все още се чувствам като мъртвия син.
Изрече думите спокойно, но почти се задушаваше от болка. Стисна ръката на Маргарет и тръгна с нея. Тя се опитваше да го спре, но нищо не можеше да го спре. Трябваше да се махне, преди…
— Себастиян!
Този тон винаги действаше. Себастиян спря, но не се обърна.
— Ти така и не ми даде възможност да ти го кажа — продължи Дъглас. — И още не ми даваш, но няма да те пусна, без да го чуеш.
— Недей!
Дъглас не го чу.
— Това, което изрекох онзи ден в пристъп на гняв, беше заради твоята болка. Твоята болка. Сесил е грешал, обещавайки на Жюлиет, че съпругът, когото тя е искала, ще наследи титлата. Той си мислеше, че ме познава много добре, и макар че стана каквото стана, то бе по други причини. Щях да поправя всичко преди края на деня, ако те бях намерил. Но ти се изнесе незабавно.
Себастиян отпусна глава назад и се втренчи в тавана. Да се залови за лъжата и… не, тя щеше да се разрасне като гангрена. Нямаше смисъл. Джайлс се бе завърнал от мъртвите. Той — не.
Не продума. Стаята беше притихнала в очакване на отговора му, но всяка дума би го разкъсала на части.
— Казах ти, че няма да ми повярва, Маги — въздъхна Дъглас.
— Да, каза ми — съгласи се тя и се обърна към Себастиян: — Чуваш ли? Баща ти ми каза същото миналата седмица, когато Джайлс още беше мъртъв.
— Леле! — възкликна Тимъти. — Този ли ти е баща? Но това не е мъжът, с когото говорих в конюшните и който каза, че синът му бил мъртъв. Себастиян невярващо се обърна към хлапака и видя как ярка руменина залива страните му. Джон отиде при Тимъти и нежно дръпна кичур от перчема му
— Никакво разузнаване повече, млади момко.
— Ама това е само една грешка! — оплака се Тимъти.
— Но голяма.
— Сега разбра ли? — твърдо попита Маргарет.
— Че съм останал в плен на предположенията и никога не съм ги проверил на практика?
— Горе-долу каквото се е случило с Джайлс, а?
— Не ме сравнявай с този нещастник!
Тя въздъхна:
— Е, всяко нещо по реда си, предполагам. Но ако не прегърнеш баща си и не му простиш още на мига, може би ще се разведа с теб.
— Загуби шанса си, драга.
— А ти внимавай да не загубиш своя.
Себастиян погледна баща си. Изражението на Дъглас беше застинало, предпазливо. Личеше си, че се бои да не каже нещо, което да наклони везните в погрешната посока. Божичко, беше му причинил това с проклетата черупка, която бе издигнал за емоциите си; черупка, която току-що се беше пропукала:
— Липсваше ми.
Нещо се отприщи в Дъглас. Той здраво прегърна сина си:
— Добре дошъл у дома, синко.
Толкова прости думи, а заличиха години на страдания. Очите му се насълзиха и тогава зърна бившия си приятел да стърчи над бащиното рамо и да му се усмихва щастливо.
— Джайлс, ще те убия — каза той, но без истинска жар.
Джайлс нагло се ухили:
— Колко пъти го каза досега? Знаеш, че всъщност ми се радваш.
Дентън също дойде и го прегърна.
— Радвам се, че отново си при нас. Ще ти помогна да убиеш нещастника.
Себастиян се засмя:
— Всичко свърши. Животът е пред теб. Намери си едно хубаво момиче, за което да се ожениш. Маги е заета. От мен.
Маргарет им се усмихна щастливо. Още малко и щеше да се пръсне от гордост, че е допринесла за събирането на това семейство. Та нали ако не беше помислила, че животът на Дъглас е в опасност и не се беше вслушала в мнението на Абигейл, никога нямаше да се опита да наеме прословутия Гарван — и да открие истинската любов.
— Значи наистина си у дома? — попита тя съпруга си след малко.
Беше го довела на балкона, който е бил любим на майка му. Той стоеше зад нея, ръцете му я обгръщаха и двамата гледаха как вълните се разбиват на брега. Беше мразовито, но тялото му бе достатъчно топло.
— Бях си у дома в мига, когато каза, че ме обичаш. Моят дом е където си ти, Маги.
Тя се обърна и го прегърна.
— Радвам се, че сестра ми е открила щастието с Джайлс, макар и за кратко. Съжалявам само, че не ми е вярвала достатъчно, за да ми каже.
— Той вероятно я е заразил със страховете си, че може да ги издадеш на някого.
Маргарет го погледна в очите.
— Не всички могат да са като теб.
— Като мен ли? — повдигна вежда той.
— Да плюят в лицето на смъртта.
