въздействие. Хиляди пъти съм проверявал.
— Любопитно е как се казва? — рече Дребосъчето и лекичко погали с показалеца си малката нежна бузка на момиченцето.
— Гюлфия — отговори Карлсон. — Така най-често наричат малките момиченца.
Дребосъчето никога не беше чувал да наричат някое момиченце Гюлфия, но си помисли, че най-добрия бавач на деца в целия свят най-добре ще знае как наричат най-често децата.
— Мъничка Гюлфия, струва ми се, че искаш да ядеш — каза Дребосъчето, като гледаше как детето се мъчеше да засмуче неговия показалец.
— Ако Гюлфия е гладна, тука има салам и картофи — каза Карлсон, като хвърли поглед към бюфета. — Нито едно дете в света няма да умре от глад, докато Карлсон разполага със салам и картофи.
— Такива малки деца се хранят според мене с мляко — възрази Дребосъчето.
— Значи ти мислиш, че най-добрият в целия свят бавач на деца не знае с какво се хранят малките деца! — възмути се Карлсон. — Но щом толкова настояваш, аз мога да отлетя от покрива… — Тогава Карлсон погледна недоволно към прозореца и добави: — Макар че трудно ще прекараме кравата през такова малко прозорче.
Гюлфия напразно хващаше пръста на Дребосъчето и жално хленчеше. Наистина изглеждаше гладна.
Дребосъчето потършува в бюфета, но мляко не намери: там имаше чинийка с три късчета салам.
— Спокойствие и само спокойствие! — каза Карлсон. — Спомних си откъде може да се достави мляко, но за това трябва да отлетя за минутка на едно място… Довиждане, скоро ще се върна!
Той натисна копчето на корема си и още преди да се опомни Дребосъчето, излетя през прозореца.
Дребосъчето страшно се изплаши. Ами ако Карлсон по навик изчезне за няколко часа? Ами ако родителите на детето се върнат вкъщи и видят своята Гюлфия в ръцете на Дребосъчето?
Но тоя път не стана нужда да се вълнува силно. Карлсон не го остави да чака дълго. Горд като петел, той долетя през прозореца, като държеше в ръка шише с биберон, с каквито кърмят сукалчетата.
— Откъде го взе? — учуди се Дребосъчето.
— Оттам, отдето обикновено си вземам мляко — отговори Карлсон. — Взех го от един балкон в Остермалм2.
— Как? Ти си го задигнал? — извика Дребосъчето.
— Аз го… взех на заем.
— На заем ли? А кога смяташ да го върнеш?
— Никога!
Дребосъчето погледна строго Карлсон. Но Карлсон махна само с ръка:
— Дреболия, обикновено нещо… Всичко на всичко едно мъничко шишенце с мляко. Там живее семейство, дето се родиха трима близнаци, и на техния балкон има цяла кофа с лед, пълна-препълнена с такива шишенца. Те само ще се зарадват, че съм взел малко мляко за Гюлфия.
Гюлфия протегна малките си ръчички към бутилчицата и замляска нетърпеливо.
— Ей сега ще стопля млякото — рече Дребосъчето и предаде Гюлфия на Карлсон, който отново почна да крещи „гъдел-гъдел-гъдел“ и да друса малката.
През това време Дребосъчето включи котлона и се зае да затопли бутилчицата.
След няколко минути Гюлфия вече лежеше в своето креватче и спеше дълбоко. Тя беше сита и доволна. Дребосъчето се щураше около нея. Карлсон люлееше креватчето и то скърцаше.
— Гъдел-гъдел-гъдел!… Гъдел-гъдел-гъдел!… — високо и напевно повтаряше той.
Но въпреки тоя шум Гюлфия заспа, защото беше нахранена и уморена.
— А сега, преди да си отидем, нека да направим някоя пакост — предложи Карлсон.
Той отиде до бюфета и извади чинията с нарязания салам. Дребосъчето го следеше, ококорил се от почуда. Карлсон взе от чинията едно парченце салам.
— Сега ще видиш какво значи да се пакости. — И Карлсон окачи парченцето салам на дръжката на вратата. — Номер първи — каза той и кимна доволен. После Карлсон изтича до шкафчето, на което имаше красив бял порцеланов гълъб. Преди Дребосъчето да успее да продума, и в човката на гълъба се намери салам.
— Номер втори — рече Карлсон. — А номер три ще получи Гюлфия.
Той грабна от чинията последното парченце салам и го пъхна в ръчичката на Гюлфия. Това наистина изглеждаше доста смешно. Можеше да се помисли, че Гюлфия сама е станала, взела е парченцето салам и е заспала с него.
Но Дребосъчето все пак каза:
— Моля ти се, не прави това!
— Спокойствие и само спокойствие! — отговори Карлсон. — Ние ще отучим нейните родители да излизат вечер от къщи.
— Защо? — учуди се Дребосъчето.
— Бебе, което ходи и си взема само салам, те няма да се решат да оставят самичко вкъщи. Кой може да предвиди какво ще му хрумне да вземе друг път? Може например бащината си празнична вратовръзка.
И Карлсон провери дали няма да падне саламът от малката ръчичка на Гюлфия.
— Спокойствие и само спокойствие! — продължаваше той. — Аз зная какво правя. Нали съм най- добрият в целия свят бавач.
Тъкмо в този миг Дребосъчето чу някой да се качва по стълбата и подскочи от страх.
— Идат! — прошепна той.
— Спокойствие и само спокойствие! — каза Карлсон и повлече Дребосъчето към прозореца.
Пъхнаха вече ключа в ключалката. Дребосъчето реши, че са пропаднали. Но за щастие те все пак успяха да излязат на покрива. В следната минута хлопна вратата и до Дребосъчето долетяха тия думи:
— А милата малка Сусанка спи ли, спи! — каза жената.
— Да, спи си нашата щерчица — добави мъжът.
Но изведнъж се раздаде вик. Навярно бащата и майката на Гюлфия бяха забелязали, че момиченцето стиска в ръчичката парче салам.
Дребосъчето не дочака да чуе какво ще кажат родителите на Гюлфия за лудориите на най-добрия в света бавач, който, щом чу гласа им, се скри бързо зад комина.
— Искаш ли да видиш едни крадци? — попита Карлсон Дребосъчето, когато се спряха да си поемат дъх. — Тук при мене в таванската стая живеят двама първокласни крадци.
Карлсон говореше така, сякаш тия крадци бяха негова собственост. Дребосъчето се усъмни малко, но, така или иначе, прииска му се да ги види.
От прозореца на таванската стая, която посочи Карлсон, долиташе висок говор, смях и викове.
— О, та тук цари веселие! — извика Карлсон. — Да идем да видим с какво се забавляват толкова.
Карлсон и Дребосъчето отново запълзяха край корниза. Когато стигнаха до таванската стая, Карлсон повдигна глава и погледна през прозореца. Завесата беше спусната. Но Карлсон намери дупчица, през която се виждаше цялата стая.
— Крадците имат гостенин — пошепна Карлсон. И Дребосъчето надзърна през дупката. В стаята седяха двама души, които напълно приличаха на крадци, и един славен скромен момък, подобен на ония младежи, които Дребосъчето беше виждал в селото, дето живееше баба му.
— Знаеш ли какво мисля? — пошепна Карлсон. — Мисля, че моите крадци смятат да извършат нещо лошо. Но ние ще им попречим… — Карлсон още веднъж погледна през дупката. — Готов съм да се обзаложа на каквото искаш, че те се канят да оберат клетия момък с червената връзка!
Крадците и момъкът с връзката седяха около малка масичка до самия прозорец. Те ядяха и пиеха.
От време на време крадците потупваха приятелски своя гост по рамото, като повтаряха:
— Колко добре стана, че те срещнахме, драги Оскар!
— И аз се радвам на нашето познанство — отговаряше Оскар. — Когато идваш за пръв път в града, много ти се иска да намериш добри другари, верни и надеждни. А то виж, че си попаднал на някои мошеници, които веднага ще те изиграят и ограбят.
Крадците потвърждаваха:
— Разбира се. Лесно можеш да станеш жертва на мошеници. Имаше късмет, че срещна Филе и
