Баба седеше в люлеещия се стол с грамадна чаша кафе. Беше облечена с панталони в тютюнев цвят и шарена мексиканска наметка. Върху темето й се мъдреше високо сомбреро, здраво завързано под брадичката. Лицето й беше все тъй волево, с високи скули и предизвикателно стърчаща челюст. Черната коса, която помнех от детството си, сега бе прошарена точно в средата с бяла ивица, досущ като осева линия на магистрала. Най-близките приятели на баба ми я наричаха „Скункса“, но само след като жулнеха солидна доза от нейното домашно уиски. Запознах я с доктор Ригс. Той се поклони най-официално, подхвърли комплимент относно задграничната й премяна и се зае да разправя за някогашното си посещение на пирамидите в Юкатан, като не пропусна да опише най-подробно йероглифите и погребалните обичаи на майте.
— За мен е истинско удоволствие да посрещна културен и образован гост в своята скромна обител — каза тя, приглаждайки няколко непокорни кичура. — Може би ще окажете благотворно влияние върху този мой непрокопсан внук.
— Бабо, недей — примолих се аз.
Без да ми обръща внимание, тя се обърна към Сюзън Кориган, чиито тъмни очи бяха подпухнали от безсънната нощ, но си оставаха все тъй прелестни.
— А ти сигурно си момичето, за което разправя Джейкъб. Аха, сега разбирам защо. Не си за изпускане.
— Бабо! — изревах аз.
— Не му обръщай внимание — каза тя. — Както повечето мъже, няма представа кой командва в тоя живот. След закуска те отиват да си вършат работата, а ние с теб ще метнем по една въдица в залива и ще си побъбрим. Кажи ми, скъпа, виждаш ли в Джейкъб нещо, което да те развълнува?
— Има скрити заложби — каза Сюзън.
Баба се разсмя.
— Дано доживеем да ги разкрие.
Търпението ми се изчерпа.
— Може ли да пристъпим към работа? — запитах аз.
— Ами да — кимна баба. — Изстудила съм избата, както заръча. И напълних това с лед.
Тя посочи сандъка за риба от вехтата си моторница. Вътре като нищо можеха да се поберат и двата трупа. Чарли Ригс огледа сандъка.
— Осем градуса над нулата ще е идеално. При такава температура ги съхраняваме в моргата. От много студ няма полза. Тъканите замръзват.
— Ами тогава да започваме — отново предложих аз.
— Няма закъде да бързаме, Джейк — отвърна Чарли Ригс и се усмихна лъчезарно на баба. — Хич даже няма закъде.
Баба поразчисти верандата, тоест избръска с палмово клонче нападалите листа от ракитовите столове. После наля на всички кафе, започвайки от Чарли Ригс.
— Слушай, док, виждала съм те едно време по телевизията. Случаят с преобърнатата лодка край Садълбънч Кий. Хич не си се променил.
Чарли поклати глава.
— Беше преди двайсет години.
— Tampus fugit — рече баба и очите на Чарли светнаха, сякаш бе срещнал отдавна изгубен приятел.
Всички седнахме на верандата и баба взе да се суети около Чарли, който вдигна крака върху сандъка с труповете на фамилия Кориган и се отдаде на спомени. Разказа ни историята за мъжа, чиято лодка се преобърнала, а жена му си ударила главата и загинала от удавяне. Времето било спокойно, а съпругът умеел да плува отлично.
— Тогава защо не я е спасил? — хвана се Сюзън на въдицата.
Чарли продължи с лукава усмивка:
— Може би му е натежала полицата, с която наскоро бил застраховал жена си за един милион долара.
Аха, казахме всички.
— Оставил я е да се удави — подметна Сюзън.
Чарли поклати глава.
— По-лошо.
— Как го доказа?
Нова усмивка.
— Взех един манекен от витрината на най-близкия универсален магазин и го настаних в лодката. Отпред, където е била жената. После заех мястото на съпруга и цапардосах манекена с греблото. Следите от удара съвпадаха идеално с тия по тила на покойницата.
Съпругът получил деветдесет и девет години затвор, Чарли го показали по телевизията.
Баба прегърна Сюзън през раменете и я въведе в къщата. Аз помъкнах чувала с трупа към затъмнената стая, която баба нарече „изба“. Всъщност стаята си е горе, както всички останали — трудно се копае мазе, когато живееш само на метър над морското равнище. Вътре беше пълно с бъчви, шишета и разни машинарии, необходими за производството на домашното уиски, с което баба ми черпи рибарите от околностите. Два вехти климатика бяха включени на пълна мощност и по стените се стичаше влага.
Предложих първо да кълцаме, а след това да закусим. Не се виждах да върша тая работа на пълен стомах. Чарри каза, че ме разбира, после извади от кабината на камионетката стара кафява чанта. Разкопча протритите кожени ремъчета и огледа с любов как обедното слънце проблясва по остриетата на пет-шест скалпела.
14
Мъртвите не кървят
— Кожата е подпухнала и по лицето има плесен, но общо взето не е зле, никак не е зле — каза Чарли Ригс, докато миеше трупа с маркуч. Тленните останки на Филип Кориган лежаха върху стария тезгях в бабината изба. — Преди да разрежем тялото, нека първо го огледаме отвън.
Той надяна хирургически ръкавици и започна да опипва и щипе трупа ту тук, ту там, като присвиваше очи зад очилата. Продължаваше да говори с най-официален тон:
— Субектът е добре развит бял мъж, възрастта не може да се определи поради разложението на лицето. Главата и шията изглеждат симетрични, без видими подутини. Гръдният кош също е симетричен, коремът плосък. Тялото е съхранено отлично поради балсамирането и сухата гробница. Има следи от две хирургически операции непосредствено преди смъртта, оставили незаздравели рани на гръбнака и коремните мускули.
Той продължи още дълго в същия дух, сякаш все още беше съдебен лекар и детективите от отдел „Убийства“ чакаха отвън да узнаят какво е открил, а от тавана пред него висеше микрофонът на включен касетофон. Тъжно е да гледаш човек, излязъл преждевременно в пенсия. Почти като жив мъртвец…
Чарли приближи лампата към тялото, осветявайки отделни части от кожата една след друга.
— А сега да огледаме по-внимателно. — Той започна с Ръцете и продължи надолу. Помогнах му да преобърне трупа по корем. — Ехо! Какво е това, Джейк? Върху задника — горе, отдясно.
— Прилича ми на луничка.
— Ела по-наблизо, момче. Mortui non mordent, мъртвите не хапят.
— Да, но миришат.
Пристъпих напред, но петното пак приличаше на луничка.
— Прободна рана — обяви тържествено Чарли. — От спринцовка с доста дебела игла.
— Сигурен ли си?
Той не каза нито „да“, нито „не“. Взе един скалпел и сръчно изряза парче месо от тлъстия задник на покойния Филип Кориган. След малко Чарли поднесе пред мен напречен разрез на кожата, тлъстината и мускула под нея.
— Ето го — обяви той. Видях червена черта, дълга около седем сантиметра. — Това е дупката от иглата, все едно току-що направена. Трябва да е било in articulo mortis21,
