Последното пътешествие на Ийон Тихи

— Значи го избира жената.

— Не е задължително. Под натиска на феминистките се стигна до промени в правилата и методите: днес и мъжът може да има дете, но трябва да го ражда с цезарево сечение. За съвременната хирургия това обаче е проста работа. Ще пийнете ли нещо? Може би уиски? Бяло конче?

— С удоволствие — отвърнах, защото след новините, които бях чул, чувствах нужда да се подкрепя. Домакинът опря до слепоочието си малка метална плочка.

— Викам робота си — обясни ми той. И наистина влезе един робот, но на подноса вместо бутилка и чашки носеше два чука и брадвичка. Без да се бави много-много и да влиза в разправии с тенекиения си служител, братовчедът на Тарантога само се наведе, извади изпод креслото нещо като сребърен колт и с един-единствен огнен лъч превърна робота в купчина отпадъци, а виещият се над тях дим веднага беше всмукан от кръгъл отвор в тавана на стаята.

— Отдавна забелязах, че моят алкохолник се нуждае ремонт, но за съжаление нямах време за това, толкова ме поразиха последните резултати от проучванията на пермските рептилии — с тези думи братовчедът на Тарантога се приближи до стенното шкафче и лично ми подаде чашка уиски. Тъй като не бях напълно сигурен дали шкафчето също не се е донякъде побъркало, не посмях да пия, докато домакинът не глътна течността първи.

— Какво ще ме посъветвате да направя? — попитах. — Не желая да ме улавят в каквато и да е мрежа на виртуална реалност. И може би знаете къде мога да открия професор Тарантога?

— Опасявам се, че го въвлякоха в някаква агентурна мрежа — смотолеви братовчедът и се почеса се по плешивината. — Защото, знаете ли, началото беше приятно, но краят се оказа печален. Самият аз живея тук горе не толкова заради смога, колкото заради това, че има електронни прегради, които ме пазят от фантоматизацията3…

— Не видях нещо подобно.

— Точно в това е работата — да не се вижда нищо. Професор Тарантога не искаше да използва антимрежови средства…

— Знаете ли какво — казах аз, — всичко това, което ВЕЧЕ чух, кара косите на главата ми да се изправят, но ви моя за още обяснения. Какво става с този, когото хванат в някоя мрежа?

— Зависи. И знаете ли, уважаеми господин Тихи, главното е — моля да запазите спокойствие, — че битката се води на много фронтове едновременно. Как е с децата, вече понаучихте малко. Само малко, защото и девица, и без всякаква интимност, и без насилие и еротика може да забременее. Как ли? Например чрез e-mail или по телефона.

— Но това е ужасно! — казах.

— Защо? — попита заинтригуван братовчедът на Тарантога. — Просто намирате в списъка, тоест в Каталога на геномите такъв геном, който съответства на целта или вкуса ви, кодирате го на семодема, въвеждате го ONLINE и търсите съответен индивид, за да му направите дете. С жените е винаги по изгодно, наистина. Затова пък те са по-предпазливи от мъжете. Зачеването по телефона беше отначало доста сложно, но откакто въведоха семодемите и спермодимите, това е дреболия.

— И може да направиш на някого дете безнаказано?

— Най-напред трябва да се докаже, че особата, която е забременяла от вас, не е искала това. В юридическата практика се появи ново направление — антидетеродно-антизачатъчно. Що се отнася до мене обаче, накарах да монтират в телефона и телевизора ми филтро-предпазващи екрани, за всеки случай. Никой няма да ми направи дете, господине! Ще му отиде трудът на вятъра… — извика той триумфиращо. — Но думата ми беше за различните форми на противоборство. Правенето на деца чрез спермодем е наистина наказуемо, но нежеланието да се забременее трябва, за съжаление, да се докаже, а това не винаги е лесно. Отделно нещо е мрежовата престъпност, имам предвид криминалната фантоматизация, област, окупирана от разни банди, мафии и отделни индивиди, действащи самостоятелно, както някога терористите…

— И какво правят тези мрежови негодници?

— Проста работа. А иначе почти винаги крайната цел на тези злодеяния е материална, направо казано — финансова. Обработват, да речем, мозъка ви така, че да им издадете кода на банковата си сметка, да им напишете чек in blancо или да им подарете къща, жилище, акции, дявол знае какво, а вие ще правите това, смятайки, че поставяте автографа си върху книга, подадена ви от влюбен във вашето творчеството читател… Говоря така само примерно. Нещата обаче са по-сложни. Да предположим, че нямате състояние, а само богата леля или човек, който може да ви завещае нещо. В такъв случай ще ви „настроят“ така, че или лично, или per procura ще му видите сметката… Извинете, но светът вече е такъв, че броят на злодеянията, които могат да бъдат направени чрез мрежата, е огромен. И всички те са „нелегални“. В същото време легално се водят, както казах, конкурентни борби и, виждате ли, това право не може да се забрани, нали капитализмът се държи на конкуренцията…

— А защо ми става все по-студено? — попитах може би малко не на място, защото не знаех дали кръвта ми изстива в жилите от чутото, или наистина времето се захлажда.

— Нищо чудно — отвърна моят домакин. — Погледнете, ако обичате, хоризонта и ще разберете…

Погледнах при тези думи от височината на небостъргача, където се намираше пентхауса, и забелязах в далечината синкаво проблясване.

— Нещо блести там, но какво? — попитах.

— Ледници — отвърна роднината на Тарантога. — Защото, виждате ли, климатът се затопля? Синоптиците отдавна са забелязали, че колкото по-топло става, толкова е по-студено.

— Какво говорите, та това противоречи на логиката…

— Както желаете. Метеоролозите могат да го обяснят. Имам дори записано обяснението на един добър специалист… Искате ли да го чуете?

— Бих предпочел някаква топла дреха — отвърнах. — Какво най-сетне ще ме посъветвате да правя?

— На ваше място бих се отправил колкото се може по-бързо обратно в Космоса — каза домакинът с добродушна усмивка. — Защото ако възнамерявате да поживеете на Земята по-дълго, ще ви бъде необходим добре екраниран дом, компютър, който не е свързан с никаква мрежа, тъй като днес няма начин да натиснеш един клавиш и цели орди вируси да не налетят на софтуера и да не ти съсипят хардуера. А може например да се ожените за сестрата на някой бивш хакер — такъв шурей би могъл да ви защити…

— Нищо не разбирам. Как така „да се оженя“? Сега, след като самият вие ми казахте, че децата се правят по телефона, семействата продължават ли да съществуват?

— Разбира се. А кой ще ви бъде спътник в живота? Някои наистина предпочитат безбрачните съжителства…

— Какви „съжителства“?

— С момиченца. Две-три малолетни момиченца в леглото за през нощта…

— Но това е извращение, педофилия…

— Ни най-малко. Защото няма връзка със секса. Като при Абисага и цар Давид от Библията, Книгата на царете — в Стария завет се разказва точно за това, не помните ли? Този обичай се възроди и доби популярност, само че като не сте цар, за такива съжителства ще трябва да си плащате. Има агенции, които наемат момиченца, но всъщност това са съвсем излишни разходи, защото по всяко време можете да имате мрежови момичета на каквато и да е възраст, с каквито и да са форми на тялото, трябва само да станете абонат на някоя солидна фирма, гарантираща асексуалност…

— И колко е сигурна подобна гаранция?

— А, това е вече съвсем друга работа. Повечето абонати де факто злоупотребяват, както съобщава пресата, със „съжителствата“, но и безсрамните постъпки не могат да се докажат лесно. Нравствената полиция има с тях страхотни главоболия, защото защитата се свежда, накратко казано, до твърдението, че за това, което се прави с някого във фантоматизирано състояние, не може да се търси правна отговорност, както и за това какво сънуваме… разбирате ли?

— Но нали сънищата ми не зависят от мене, от моята воля.

— O, вашите думи ви връщат половин век назад. Сега можете да определите какво да сънувате като вземете съответно хапче, но за вземане на хапче за сънуване също не се носи наказателна отговорност… Дори наскоро един мой познат си поръча такъв копулатричен феминотонин, че всяка нощ да сънува интимна