някъде на последните редове намериха дори един, пълнен с кълчища. Когато поредният оратор слезе от трибуната, аз се оказах сам в огромната празна зала. Ораторът бе прекаран през рентгена и изхвърлен навън. Тогава председателят, единственият човек, останал освен мен в залата, се приближи към креслото ми. Без да знам защо, аз взех от ръцете му компаса и изведнъж стрелката трепна и неумолимо се завъртя към него. Аз почуках с пръст по корема му и като чух дрънчене, машинално хванах председателя за яката, изхвърлих го през вратата и останах съвсем сам. Стоях пред няколкостотин изоставени чанти, дебели папки с документи, шапки, бастуни, книги в кожени подвързии и галоши. Като се поразходих безцелно из залата и се убедих, че нямам работа там, излязох и си тръгнах към къщи.
Информация за текста
© 1962 Станислав Лем
© Иван Попов, превод от полски
Stanislaw Lem
Tragedia pralnicza, 1962
Източник: http://free.top.bg/k-e-f/ (през http://sfbg.us)
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1547]
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:41
1
Няма закон — няма престъпление (лат.)
