портиер и носеше чай и освежителни напитки, когато при мен беше някой от любовниците ми. За какво друго според вас му позволявах да идва тук?
— Предполагам, защото е харчел всичките си пари заради вас… — сухо отвърна съдията.
— Проклет глупак! — отново избухна тя. — Даже когато му казах, че между нас всичко е свършено, продължи да се влачи след мен. Говореше, че не можел да живее, без поне от време на време да вижда лицето ми… Гнусен дрипльо! Тази смехотворна всеотдайност вредеше на името ми. Заради него се наложи да напусна столицата и да се заровя в това затънтено място. И каквато съм глупачка, вярвах на престорените усмивки на този нещастник. Да остави бележка, с която ме обвинява! Той ме съсипа.
Хубавото й лице се превърна в злобна маска. В безсилния си гняв тя започна да тропа по пода с малкия си крак.
— Не — уморено каза съдията, — Уан не ви е обвинявал. Това, което казах преди малко за бележката, не беше вярно. Освен няколкото рисунки на орхидеи, които е направил, мислейки за вас, в стаята му нямаше нищо, което да ви уличава. Горкият заблуден човек ви е бил верен до края на живота си!
Съдията плесна с ръце. Когато ефрейторът и двамата стражници нахлуха в стаята, той им заповяда:
— Оковете тази жена и я хвърлете в тъмницата! Тя се призна за виновна в подло убийство — и докато двамата стражници държаха ръцете й, а началникът им започна да ги връзва с верига, добави: — Понеже няма никакво основание да се подаде молба за смекчаване на наказанието, ще бъдете обезглавена на дръвника.
После се обърна и излезе, следван от сержант Хун. Истеричните писъци на жената бяха заглушени от шумния смях и възгласите на група весели младежи, които се изсипаха на улицата, размахвайки в ръка красиво оцветени фенери.
Когато се върнаха в трибунала, съдията отведе Хун направо в личните си покои. Докато крачеха към задния салон, Ди каза:
— Да изпием по чаша чай, преди да се присъединим към вечерята в женското отделение.
Двамата мъже седнаха до кръглата маса. Огромният фенер, окачен на стряхата, както и другите, пръснати между храстите в градината, бяха угасени. Но пълната луна озаряваше салона с тайнствена светлина. Съдията изпи набързо чая си, после се облегна назад и започна без предисловие:
— Преди да идем при Лин, старейшината на гилдията на ковачите, знаех само, че просякът не е бил просяк и че е бил убит на друго място с удар в тила, вероятно със саксия, както подсказваха финият прах и песъчинките. После, докато разговарях с Лин, за момент допуснах, че старейшината може да е замесен по някакъв начин в убийството. По време на посещението си при мен той не спомена и дума за изчезването на Уан, а после ми се стори странно, че не попита какво точно му се е случило. Но скоро разбрах, че Лин е от ония неприятни типове, които не дават пукната пара за хората, които работят при тях, и че беше кисел, защото прекъснах семейната му вечеря. Думите на домоуправителя ме насочиха по вярната следа. Той каза, че семейният живот на Уан е бил разбит, след като е загубил състоянието си. А когато спомена за ревността му, предположих, че в случая е замесена жена. Тогава реших, че Уан е бил безумно влюбен в някоя известна куртизанка.
— А защо не в някоя скромна девойка или жена или дори в най-обикновена проститутка? — възрази сержантът.
— Ако е била скромна жена, не би имало нужда да изхарчва за нея цялото си състояние. Би могъл просто да се разведе и да се ожени за възлюбената си. А ако е била обикновена проститутка, е можел да я откупи на умерена цена и да я настани в някоя скромна къщичка, без да се налага да жертва богатството и общественото си положение. Не, сигурен бях, че възлюбената на Уан е известна столична куртизанка, която е била в състояние да го изстиска като лимон, а после да го разкара и да мине на следващия. Предположих, че Уан е отказал да бъде захвърлен като мръсна носна кърпа и е започнал да й досажда. Тогава тя е напуснала столицата и е дошла в Пуян, за да започне отначало. Знае се, че в този окръг живеят множество заможни търговци. Допуснах също, че Уан я е последвал тук и я е принудил да го приема в определени дни със заплахата, че ако не се съгласи, ще разкрие мръсната й игра. И най-сетне, когато е хванала на въдицата си лековерния ми колега Луо, Уан е започнал да я изнудва и тя се е видяла принудена да го убие — съдията въздъхна и добави: — Сега вече знаем, че истината е била по-различна. Уан е жертвал всичко заради нея. Дори жалката си заплата на домашен възпитател е харчел, за да й купува орхидеи. Задоволявал се е да я вижда и да говори с нея всяка седмица по няколко часа, през които е бил огорчаван и унижаван. Понякога, Хун, мъжката глупост се поражда от дълбока и безразсъдна страст, която й придава трогателно величие.
Хун замислено подръпваше редките си сиви мустаци. След известно време попита:
— Тук в Пуян има сума ти куртизанки. Как разбрахте, господарю, че възлюбената на Уан е от дома на госпожа Куан? И защо решихте, че именно тя го е убила, а не например някой друг ревнив любовник?
— Уан не е ползвал носилка. Тъй като е бил куц, излизаше, че трябва да е ходел недалеч от дома на старейшината. Това ме насочи към заведението на госпожа Куан. Попитах я кое от момичетата е било откупено наскоро, защото такова събитие е най-правдоподобният мотив за убийство — възможно е куртизанката да е искала да се отърве от натрапчив бивш любовник. Е, сега знаем, че Уан наистина й е досаждал. Но не чрез заплахи, изнудване или други долни средства. Онова, което я е накарало да го мрази и презира, е била кучешката му привързаност. Колкото до другата възможност, която спомена, помислих и за нея, естествено. Но ако убиецът е бил мъж, е щял да отнесе тялото по-надалеч, както и да се погрижи по- старателно убитият да не бъде разпознат. Фактът, че маскировката се е изчерпала с обличането на жертвата в парцалива просяшка дреха и разчорлянето на косата й, говори, че престъплението е било извършено от жена. Жените си мислят, че една смяна на роклята и прическата ги преобразява напълно. Госпожица Лян е приложила този метод спрямо мъж и това е било голяма грешка от нейна страна — съдията отпи от чашата, която сержантът бе напълнил отново, и продължи: — Разбира се, всичко това би могло да бъде майсторски инсценирано от някой друг, за да бъде заподозряна госпожица Лян, но сметнах, че вероятността е много малка. Госпожица Лян беше най-подозрителна. Когато началникът на стражата ми каза, че убитият просяк е бил намерен зад къщата й, разбрах, че предположението ми е правилно. Но щом влязохме, видях, че тя е дребна и не особено силна жена, която никога не би могла да удари високата си жертва по главата. Затова веднага се огледах за скрит капан и го съзрях в саксиите с орхидеи на високата полица, където пък вехнещото цвете ме насочи към крайното решение. По всяка вероятност тя се е качила на стълбата и е помолила Уан да я придържа. Тогава е казала нещо, което го е накарало да извърне глава, и е стоварила саксията върху черепа му. Тези и други подробности ще научим утре при разпита на госпожица Лян в съдилището. А не мисля, че госпожа Куан е направила нещо повече от това да помогне на госпожица Лян при скалъпването на плана за измъкване на пари от Луо под формата на такса за откупването. Очарователната ни домакиня не би се забъркала в убийство. Заведението й е от висша класа, не забравяй!
Хун кимна.
— Вие, господарю, не само разкрихте тайната на едно коварно убийство, но и спасихте магистрата Луо от брак с една жестока и зла жена.
Съдията се поусмихна:
— Следващия път, когато срещна Луо — каза той, — ще му разкажа този случай. Разбира се, без да споменавам, че зная кой е бил покровителят на госпожица Лян. Палавият ми приятел сигурно е посещавал моя окръг инкогнито. Надявам се, че ще си извлече поука от тази история.
Хун тактично се въздържа от коментари по адрес на лекомисления колега на господаря си. Само добави с доволна усмивка:
— И тъй, всички загадки в този интересен случай са вече разгадани!
Съдията отпи голяма глътка чай. Докато оставяше чашата си на масата, отговори тъжно:
— Не, Хун, не всички.
Реши, че сега е времето да разкаже на Хун и за призрака на покойния просяк, без което убийството би било обикновен нещастен случай. Но точно когато понечи да заговори, в стаята нахълта най-големият му син. Щом видя ядосаното лице на баща си, момчето бързо се поклони и рече:
— Мама каза, че можем да вземем този хубав фенер в спалнята си, господарю.
