Съдията Ди погледна затрогнат своя стар помощник и заключи спокойно:
— Е, сега вече знаеш и защо не споделих с тебе тази част от плана си, Хун.
— Прав сте, ваше превъзходителство. Аз и така брах много страх. Колкото по-напечено ставаше, толкова повече се опасявах, че някой от тримата може всеки миг да скочи отгоре ви.
— Е, и аз самият не бях особено спокоен — уморено се усмихна съдията Ди. — Бях виждал библиотеката само веднъж и погрешно реших, че след като се изгасят свещите на стената в дъното, свещникът на масата ще е достатъчен, за да държа под око едновременно вратата вдясно от мен и тримата мъже насреща ми. Мислех си, че ако Ян се промъкне да ни подслушва, ще усетя кога се открехва вратата, а ако се нахвърли върху мен, било той, било съучастникът му, ще имам време да се справя и да извикам стражниците. Само че надясно виждах само тъмни сенки и не можех, говорейки, да държа под око и вратата, и тримата заподозрени. Когато почувствах, че в стаята има някой, и усетих дъх току във врата си, мина ми за миг през ума, че този път май съм прекалил и изкушавам провидението.
Съдията прокара длан по очите си и продължи с уморен глас:
— Сега, след като чух признанията на Ян, си давам сметка, че всичко е започнало с любовта му към Златен Лотос. Безумната му страст се е преплела с любовта към изящните изкуства и е породила у този самотник, вече на възраст, неистово желание да притежава и да се наслаждава на онова, което скоро ще загуби завинаги. В порутения храм той обладава Златен Лотос и безвъзвратно я загубва, което го наранява дълбоко и телом, и духом. У него запламтява маниакална ярост, която той се мъчи да потуши по заобиколни пътища, като изтезава и други жени и се гаври с тях — съдията си пое дълбоко дъх и продължи: — Колкото до Пиен, според закона той ще бъде обезглавен. Но в полза на заблудения доктор съществуват смекчаващи вината обстоятелства и аз ще предложа смъртната присъда да бъде заменена с дългогодишен затвор. Хун, напомни ми да се погрижа за госпожица Ли, след като приключим с делото. Ще й дадем нещо от конфискуваното имущество на Ян, та баща й да може да я откупи. Направи ми впечатление на смело момиче, което заслужава по-добра участ от живота в бордей.
Известно време съдията Ди остана загледан в костенурката, която блажено унищожаваше марулевите листа. После пак заговори:
— Хун, това дребно животинче свърши чудесна работа. Само че нещата се оказаха доста по-различни, отколкото си мислех. Естествено, вече е ясно какво точно се е случило. Когато наредих на началника на стражата да заключи цялата прислуга, изобщо не се сетих за госпожа Ку. А нашият добър стар началник си е изпълнителен и е подбрал и прислужничките на клетата дама. Щом е останала сама, тя е излязла от стаята си и е тръгнала из празната къща. Сигурно е забелязала Ян да влиза в библиотеката, без той да я види. След онази страшна сцена в старинния храм Ян е избягвал срещите с нея. Каза ми, че когато идвал тук, не прекрачвал по-далеч от приемната уж защото много завиждал на Ку заради необикновената колекция. Разбира се, истинската причина е, че не е смеел да се срещне със Златен Лотос, да не би тя да го познае и да си спомни всичко. Тази вечер отначало тя не го е познала, но видът му явно е събудил нещо в помътения й разсъдък и тя го е последвала в библиотеката. Хун, ти я забеляза, когато влезе. Тя подмина Ян, който се бе спотаил в ъгъла вляво от вратата, тръгна към светлината на свещта и застана зад стола ми. Така се случи, че днес цял ден се канеше да се извие буря и вечерта се усещаше някакво напрегнато и гнетящо очакване също като онази нощ преди четири години, когато Ян я е похитил. Умопомрачените са крайно чувствителни към климатичните условия и сходството във времето е подготвило пътя за онова, което последва. Когато сложих бялата длан с червения рубин на масата, тя е видяла в нея бялата ръка на богинята, ръката, в която с надежда е била вперила очи в онези ужасни минути, когато безпомощно е лежала вързана за олтара. Като в светкавица е свързала ръката с мъжа, когото току-що била зърнала, и си е спомнила всичко. Шокът я излекува и й възвърна паметта.
Сержант Хун кимна.
— Накрая небесата се оказаха милостиви към господин Ку — отбеляза той. — В милостта си отнеха живота на прелюбодейката Кехлибар и му върнаха преданата му съпруга напълно оздравяла — Хун се намръщи и попита любопитно: — А откъде негово превъзходителство знае, че в нощта, когато Ян е похитил госпожа Ку, също е имало буря? Не помня тя да спомена подобно нещо.
— Никой не го е споменавал. Не разбираш ли, призрачното видение на Бялата богиня, уплашило преди четири години семейство Тун до смърт, е била всъщност госпожа Ку. С помрачен разсъдък тя се е добрала някак до края на горичката. Всичко съвпада. Била е полугола, с разпуснати коси, с изподрани от трънаците ръце и крака. Оттам идват кървавите петна, които са видели семейство Тун. После се е извила бурята и обезумялата нещастница цяла нощ се е лутала около горичката, бродила е из нивите, докато най-накрая е припаднала от изтощение пред Източната врата, където на сутринта я намерили селяните. Разбира се, ще сверя точните дати, но съм абсолютно убеден, че е било точно така: Ян отвлича Златен Лотос и призрачното привидение се явява в дома на Тун същата нощ.
Двамата мъже седяха сами в просторната библиотека и мълчаливо слушаха дъжда. Най-сетне сержант Хун каза отчетливо, с доволна усмивка:
— И така, ваше превъзходителство, тази вечер вие разрешихте два невероятно оплетени случая — единия, свързан не с едно и две, а с цели четири убийства, и отколешната загадка на Бялата богиня.
Съдията Ди отпи глътка чай. Остави чашата си обратно на масата, погледна умислен сержанта и каза бавно:
— Убийствата, вярно, разкрих. Както и странната поява на богинята преди четири години — той поклати глава и продължи: — А дали тя има пръст във всичко, което се случи… това, Хун, не съм разгадал — съдията се изправи и прибра костенурката обратно в ръкава си.
Оправи гънките на робата си и додаде: — Дъждът сякаш поотслабна. Да вървим в съдилището.
Глава XX
Съдията Ди се покланя пред Бялата богиня; един сребърник заплаща молитви за душата на предишната си собственица
На другата сутрин малко след изгрев слънце съдията Ди и сержант Хун излязоха от града през Южната врата и препуснаха сред ширналите се поля. След нощната буря въздухът бе свеж, утрото обещаваше хубав прохладен ден.
Съдията писа до късно пълния доклад пред висшестоящите власти и спа зле. Все не можеше да се отърси от онези крайно напрегнати мигове в библиотеката на Ку, а и мисълта, че му предстои отново да изслуша самопризнанията на Ян на сутрешното съдебно заседание, ни най-малко не го радваше.
Събуди се след кратък неспокоен сън и реши рано сутринта да отиде с Хун до мандрагоровата горичка, за да могат двамата на място да преценят дали е възможно да бъде изсечена. Искаше да добави към доклада си за убийствата предложение в този дух, като се обоснове с твърдението, че подобно място е идеално свърталище за всякаква измет от кол и въже.
Двамата конници поеха по прекия път през оризищата, за който им бе казал антикварят. Скоро зърнаха високите върхари на гората. Не след дълго стигнаха и до белите брястове, откъдето започваше пътеката към разрушения храм. Но се оказа, че точно там бурята бе вилняла с особено опустошителна ярост. Изкоренени дървета препречваха пътеката сред гъстака от дебели лиани и бодливи трънаци. Двамата мъже обиколиха горичката, като непрекъснато се взираха за друга просека, по която да минат. Навред обаче се натъкнаха на плътна стена от стари дървета и гъсти храсти.
Най-сетне се озоваха зад запуснатата къща. Подкараха покрай външния зид конете към входа. Там съдията Ди слезе от седлото и се обърна към сержанта:
— Да огледаме горичката от вътрешната градинка. Преди четири години именно там някъде се е появила госпожа Ку. Не намерим ли и там начин да влезем вътре, значи няма да успеем.
Минаха през тунела на входа и излязоха в градинката източно от главната къща. Застанаха край ниския зид и се вгледаха в непроходимия гъстак. Сред утринния покой не потрепваше дори едно листо. Под стрехите на павилиона с цвъртене се стрелкаха птички, но нито една не полетя към горичката. В нея цареше гробна тишина. Някакъв странен полъх, изпълнен с безмълвно очакване, като че ли повя откъм черния листак.
След дълго мълчание съдията Ди поклати глава.
