— Какво ще кажете да добавим пет хиляди човека към войските зад тези хълмове, господин маршал?
Маршалът се надвеси над картата. Скоро двамата се увлякоха в сложна техническа дискусия. Съдията нервно поглеждаше към големия воден часовник в ъгъла. Поплавъкът показваше, че след един час ще съмне. Ди пристъпи към маршала и стеснително запита:
— Мога ли да си позволя да ви помоля за една услуга, господин маршал?
Маршалът се изправи и попита троснато:
— А? Сега пък какво има?
— Бих ви помолил да преразгледате делото срещу един капитан, господин маршал. Призори трябва да го обезглавят, а той е невинен.
Лицето на маршала стана мораво. Той изрева:
— Дръзваш да ме занимаваш с живота на един окаян нещастник — мене, маршала, когато се решава съдбата на империята!?
Съдията погледна твърдо в изцъкленото око на маршала. После каза спокойно:
— Ако военните обстоятелства налагат това, господин маршал, могат да бъдат жертвани хиляда живота. Но и един единствен човек не трябва да бъде погубван, ако това не е абсолютно необходимо.
Маршалът започна да бълва най-неприлични ругатни, но изведнъж се спря и каза с крива усмивка:
— Ако някога ти дойде до гуша от тая скучна цивилна бумащина, Ди, ела да ми се обадиш. Кълна се, ще направя от теб чудесен офицер! Та, казваш, да преразглеждам делото? Глупости! Ще оправим тази работа още сега! Давай разпорежданията си!
Съдията се обърна към полковника, който, чул ругатните на маршала, бе дотичал към тях. Ди му каза:
— До вратата на преддверието ме чака един капитан на име Бан. Той е отправил срещу друг офицер лъжливо обвинение в убийство. Бихте ли го довели тук?
— Доведи и прекия му началник — добави маршалът. — И по-бързо!
Когато полковникът забърза към вратата и я отвори, отвън долетя нисък, провлечен звук. Той постепенно се усили, прониквайки през дебелите стени на двореца. Бяха медните тръби, които оповестяваха началото на контранастъплението.
Маршалът изпъчи могъщите си гърди и каза с широка усмивка:
— Слушай, Ди! Това е най-хубавата музика, която съм слушал!
После пак се наведе над картите по пода.
Съдията Ди гледаше втренчено към вратата. Полковникът се върна след забележително кратко време. Следваха го един възрастен офицер и капитан Бан. Съдията каза на маршала:
— Пристигнаха, господин маршал.
Гигантът се обърна, пъхна палци в колана си и намръщено изгледа двамата мъже. Те бяха застанали мирно, с прехласнати лица. За първи път в живота си се изправяха очи в очи с първия воин на империята. Великанът изрева на по-възрастния офицер:
— Представи този капитан!
— Превъзходен администратор, много дисциплиниран. Не особено общителен, липсва му боен опит… — издекламира офицерът.
— Вашето становище? — обърна се маршалът към съдията.
Ди хладно каза на младия капитан:
— Капитан Бан, вие не сте годен да сключите брак. Вие не харесвате жените. Харесвали сте колегата си капитан У, който ви е отблъснал. Тогава сте удушили жена си и сте обвинили него в това престъпление.
— Вярно ли е? — изрева маршалът към Бан.
— Да, господин маршал! — отговори капитанът, сякаш изпаднал в унес.
— Изведете го — нареди маршалът на полковника — и наредете да го бият бавно до смърт! С тънка палмова пръчка!
— Моля ви да проявите милосърдие, господин маршал! — бързо се намеси съдията Ди. — Този капитан е бил принуден да се ожени по заповед на баща си. Но природата го е устроила по-различно и той не е могъл да се справи с възникналите пред него проблеми. Предлагам да му се наложи обикновено смъртно наказание.
— Дадено! — съгласи се маршалът, после попита Бан: — Можеш ли да умреш като мъж?
— Да, господин маршал! — отново отговори Бан.
— Помогни на капитана! — заповяда маршалът на възрастния офицер.
Капитан Бан развърза червеното си шалче и го подаде на непосредствения си началник. После извади меча си. Коленичи пред маршала, хвана дръжката на меча с дясната ръка, а с лявата стисна острието. То се впи дълбоко в пръстите му, но Бан сякаш не усещаше нищо. По-възрастният офицер се доближи до коленичилия капитан, държейки шалчето му опънато между ръцете си. Бан вдигна глава, погледна към извисяващата се над него фигура на маршала и извика:
— Да живее императорът!
После с едно рязко движение преряза гърлото си. Възрастният офицер бързо пристегна шалчето около шията му, за да спре бликналата кръв. Бан се свлече на пода. Маршалът кимна и каза на началника му:
— Капитан Бан умря като офицер. Погрижи се да бъде погребан, както подобава! — после се обърна към съдията: — А вие се погрижете за другия офицер. Да бъде освободен, да му се върне предишният чин и прочее. — След това отново се надвеси над картата и викна на генерала: — Сложи още пет хиляди души тук, при входа на тази долина!
Четирима ординарци изнесоха мъртвото тяло на Бан, а съдията Ди отиде при широкото бюро, взе една четчица и бързо нахвърли няколко реда върху официална бланка на висшето командване. Един полковник постави върху нея големия квадратен печат на маршала и я преподписа. Преди да изхвърчи навън, съдията хвърли бърз поглед към водния часовник. Имаше на разположение още половин час.
Пресичането на краткото разстояние между двореца и военния затвор му отне доста време. Улиците гъмжаха от кавалеристи. Те яздеха, подредени в редици по шестима, стиснали дългите си алебарди, които бяха страшилище за татарите. Конете им бяха добре нахранени, доспехите им отразяваха червените лъчи на настъпващата зора. Това беше челният отряд на генерал Лю, елитът на императорската армия. После се чу дълбокият звук на барабаните, които призоваваха и отрядите на маршала да се съберат под бойните знамена. Голямото настъпление беше започнало.
Благодарение на документа с печата на маршала съдията незабавно бе приет от коменданта на затвора. Четирима стражници доведоха един млад здравеняк. Дебелият му като на борец врат вече беше оголен за меча на палача. Комендантът прочете на глас текста на документа, след това нареди на един адютант да помогне на У при обличането на бронираната ризница. Когато У сложи и шлема си, комендантът сам му върна меча. Съдията забеляза, че макар и да не изглеждаше особено интелигентен, У имаше приятно, открито лице.
— Елате с мен! — подкани го Ди.
Капитанът изгледа смаяно черната му шапка и попита:
— Как се оказахте замесен в този случай, господин магистрат?
— О — нехайно рече съдията, — случайно бях в генералния щаб, когато преразглеждаха вашия случай. И тъй като сега всички са много заети, ме накараха да се погрижа за формалностите.
Когато излязоха на улицата, капитан У промърмори:
— Почти една година прекарах в този проклет зандан. Сега няма къде да отида.
— Тръгвайте с мен — каза му съдията.
Докато вървяха, капитанът се заслуша в барабанния бой.
— Значи най-после минахме в настъпление, а? — мрачно каза той. — Е, излязох тъкмо навреме, за да се присъединя към другарите си. Поне ще умра с чест.
— Защо съзнателно търсите смъртта? — попита съдията.
— Защо ли? Защото съм кръгъл глупак, затова! Никога не съм докосвал съпругата на Бан, но предадох една добра жена, която дойде да ме види в затвора. Военните полицаи я пребиха.
Съдията не каза нищо. Бяха стигнали до една тиха странична уличка. Ди се спря пред нисък коптор, долепен до един запустял склад.
